Втората популярна пътека над Подгумер е не по-лоша от първата! Тя също започва в близост до вр. Спинишор, само че достигането до нея обикновено е по един стръмен черен път през стара вилна зона в м. Чукавица. Може обаче да достигнете началото на пътеката и по другия черен път към вр. Спинишор, или пък да дойдете откъм билото на Софийска планина.

Пътеката започва от един завой на черния път (т.01), до който е изграден и кът за отдих с чудесна панорама към Софийското поле. В началото има гладка и скоростна секция по открития склон надолу, после има скалисти участъци, тесни места през млади иглолистни горички, стръмни участъци и други такива интересни неща за каране. В т.02 достигаме поток, наречен Света река, и тук трябва да продължите по пътека в дерето, плътно вляво до рекичката – след малко се преминава по мост от другата страна и пътеката започва да подсича склона, като има и участъци нагоре. По този начин се достига една вилна зона над Подгумер, където се включваме в друга пътека и продължаваме със спускане през горичката. В т.04 достигаме кръстопът на черни пътища покрай вилите – продължаваме направо и надолу, пътят отново преминава в пътека в гората, а в т.05 завиваме надясно и по равна пътека под вилната зона излизаме отново покрай къщите и по черен път (в т.06 наляво) се включваме в т.07 в широкия път (смесица от макадам и асфалт) между вилната зона и Подгумер. По него се спускаме до обръщалото за автобусите в горния край на селото (т.08).

Преди време, когато Борис Първанов ми изпрати първия маршрут с двете хубави пътеки над с. Подгумер, не сметнах за нужно да ги отделям като отсечки, но сега, когато пътеките вече са доста популярни и вариантите за достигане до началото им доста по-разнообразни (например в рамките на по-дълги карания с изкачване до билото на Софийска планина и спускане към Подгумер), определено има смисъл да ги обособя. Конкретен повод за това ми даде и Андрей Цолев, който ми изпрати GPS данни за нова секция по дългата пътека, с което тя става… още по-дълга. 🙂 Тя беше и първа поред в оригиналния маршрут, така че получава и номер едно като отсечка. В актуалния си вид пътеката започва от вр. Спинишор, а до него, ако тръгвате от Подгумер, може да стигнете и по двата черни пътя, използвани в оригиналния маршрут, като просто трябва да продължите по-нагоре. Пътищата се съединяват точно при вр. Спинишор.

От върха (т.01) поемате в южна посока по черен път и веднага след подминаването на маса с пейки вляво, търсете началото на пътеката (т.02) пак вляво. Първата част е сравнително тясна, предимно със страничен наклон, и редува някои стръмни и трудни участъци с по-равни подсичащи секции, но като цяло тук са нужни добри умения. В т.03 се излиза за кратко на дърварски черен път, а в т.04 пресичаме основния път и пътеката продължава от другата страна – това е средната ѝ част по Средни рът. Тук наклонът е малък, а пътеката е много лека и приятна за каране. В т.05 отново се пресича пътя и продължаваме надолу над дерето на един поток, наречен Голема река. В тази долна част има изградени различни елементи като скокове (малки и по-големи) , виражи и др., но могат лесно да се заобиколят, ако не искате да ги пробвате.

Малко преди края на пътеката, в т.06 се излиза на стар черен път, превърнал се вече в пътека, при дерето на потока. Тук, ако завиете вляво, вместо да продължите направо по десния бряг, може да се изкачите обратно към вилната зона над кариерата. Ако пък продължите по пътеката, в т.07 тя излиза на един черен път, по който можете или да започенете стръмно изкачване вдясно към другата пътека (Подгумер 2 – покрай Света река), или да продължите направо покрай реката, където обаче се налага на 2-3 пъти да преминете през нея, което при пълноводие може да е малко по-трудно. Минава се под кариерата и в крайна сметка се излиза към селото.

Както би трябвало да е станало ясно дотук, пътеката е разнообразна, в горната част е по-трудна, в средната е бърза горска пътека, в долната има изкуствено направени елементи, както и малко повече камъни и скални секции, но без да е прекалено трудна. Теренът е типичният за южните склонове на Софийска планина – предимно песъчливи почви, изсъхващи бързо след дъжд. Това я прави достъпна дори и през зимните месеци, стига снегът да е по-нависоко и да е имало 2-3 сухи дни, за да може почвата да „дръпне“ влагата. Тази и другите пътеки в района се поддържат от Александър Ананиев.

Пътеката „Манчо“ над Войнеговци е една от най-популярните край София, особено за хора, които търсят по-леки терени. Не случайно именно по нея Велоучилище МТБ-БГ провежда обичайните си курсове за начинаещи. Това обаче не означава, че пътеката е скучна за напреднали – тъкмо обратното! С увеличаване на скоростта идват нови предизвикателсва и забавления, а най-хубавото е, че изкачването до нея е кратко и сравнително леко, така че човек без проблеми може да направи 2-3 обиколки в рамките на 2 часа и „да се накара“ добре.

Все пак имайте предвид, че макар оригиналната линия да е гладка и лесна за начинаещи, по пътеката има изградени и много допълнителни (странични) елементи, най-вече скокове с дупка, които изискват поне средно ниво на умения и увереност, за да ги преодолявате безопасно. Така че при първо каране по нея ги разгледайте и преценете, не ги скачайте „на сляпо“, освен ако нямате достатъчен опит с такива препятствия! В тази връзка, посочената ниска степен на техническа трудност се отнася само за оригиналната линия на пътеката – ако добавим скоковете, тогава трудността е средна, а за някои хора ще бъде дори висока.

Огромни предимства на тази пътека, които я правят караема дори и през зимата, са песъчливата почва и разположението на южен склон и на малка надморска височина. Все пак в студените и влажни месеци по нея има кал на някои места и няма да се приберете съвсем чисти.

Досега пътеката фигурираше в МТБ Справочника като част от кръгов маршрут с начало и край в Локорско. Повечето хора обаче вече я карат направо от Войнеговци, изкачвайки се по стръмния път към Кръста над селото и оттам през в.з. Бранчовица – лесно можете да го видите на картата. Други пък идват откъм билото – например карайки по маршрут като този през м. Бабин катун. С други думи, има доста варианти да стигнете до пътеката и достатъчно причини да е обособена като отсечка.

Началото на пътеката е от вилна зона „Манчов валог“ – оттам идва и името ѝ. Ако сте с кола, може да я оставите както в центъра на Войнеговци (при черквата има няколко паркоместа), така и в няколко други точки близо до края ѝ, които са отбелязани в GPS следата. Много хора паркират и в горичката при самия финал на пътеката.