Както се досещате, щом сме ѝ дали такова име, тази пътека трябва да започва от някой връх и това е вр. Баланов дел (1198 м н.в.), който е горист и се издига точно над с. Сеславци. Разбира се, от другите върхове над селото също има пътеки, но тази започва най-отвисоко, затова я кръстихме по този начин.

Иначе пътеката е типично моторджийска и е една от по-трудните в района, защото на доста места е стръмна, камениста, изровена, с нестабилни камъни под гумите, а в късна есен към всичко това се добавя и доста шума, която прави нещата още по-трудно предвидими. И все пак, всичко това е добре дошло, ако човек иска да разнообрази другите (по-леки) пътеки над Сеславци с нещо наистина трудно и технично.

Изкачването до началото на пътеката също е повече в сравнение с другите, но иначе е по същия плавен и много приятен черен път през табаните от урановите рудници чак до билото, после наляво (запад) по билния път покрай вр. Керимова чука до вр. Баланов дел.

Началото на отсечката (т.01) е малко преди върха, където от черния път се отделя една не много ясна и чиста пътека в гората. След стотина метра изкачване по нея достигаме вр. Баланов дел и пътеката се разделя (т.02) – продължаваме по лявата, през едни поляни и започваме да се спускаме. Пътеката е сравнително ясна на повечето места. В т.03 и т.04 според картата има пътеки наляво, но на живо са почти незабележими и със сигурност е най-добре да си карате по най-ясната пътека направо. След т.04 тя тръгва доста по-стръмно надолу по склона под формата на улей, който прави леки завои вляво и вдясно, но като цяло е техничен и труден за каране, по нестабилен терен. В т.05 излизаме на стар черен път и продължаваме по него направо, а в т.06 пропускаме отбивка вдясно. В т.07 пътят излиза на широки ливади – тук трябва да следвате GPS-а, карайки направо през поляните в южна посока без ясна пътека. Такава се появява в края на поляните, където наклонът се увеличава. Отново е моторджийска, отново е трудна като терен, но сравнително права. В т.08 пресичаме отново черния път и с последен стръмен участък завършваме в т.09 на асфалтовия път към рудниците.

Втората популярна пътека над Подгумер е не по-лоша от първата! Тя също започва в близост до вр. Спинишор, само че достигането до нея обикновено е по един стръмен черен път през стара вилна зона в м. Чукавица. Може обаче да достигнете началото на пътеката и по другия черен път към вр. Спинишор, или пък да дойдете откъм билото на Софийска планина.

Пътеката започва от един завой на черния път (т.01), до който е изграден и кът за отдих с чудесна панорама към Софийското поле. В началото има гладка и скоростна секция по открития склон надолу, после има скалисти участъци, тесни места през млади иглолистни горички, стръмни участъци и други такива интересни неща за каране. В т.02 достигаме поток, наречен Света река, и тук трябва да продължите по пътека в дерето, плътно вляво до рекичката – след малко се преминава по мост от другата страна и пътеката започва да подсича склона, като има и участъци нагоре. По този начин се достига една вилна зона над Подгумер, където се включваме в друга пътека и продължаваме със спускане през горичката. В т.04 достигаме кръстопът на черни пътища покрай вилите – продължаваме направо и надолу, пътят отново преминава в пътека в гората, а в т.05 завиваме надясно и по равна пътека под вилната зона излизаме отново покрай къщите и по черен път (в т.06 наляво) се включваме в т.07 в широкия път (смесица от макадам и асфалт) между вилната зона и Подгумер. По него се спускаме до обръщалото за автобусите в горния край на селото (т.08).

Преди време, когато Борис Първанов ми изпрати първия маршрут с двете хубави пътеки над с. Подгумер, не сметнах за нужно да ги отделям като отсечки, но сега, когато пътеките вече са доста популярни и вариантите за достигане до началото им доста по-разнообразни (например в рамките на по-дълги карания с изкачване до билото на Софийска планина и спускане към Подгумер), определено има смисъл да ги обособя. Конкретен повод за това ми даде и Андрей Цолев, който ми изпрати GPS данни за нова секция по дългата пътека, с което тя става… още по-дълга. 🙂 Тя беше и първа поред в оригиналния маршрут, така че получава и номер едно като отсечка. В актуалния си вид пътеката започва от вр. Спинишор, а до него, ако тръгвате от Подгумер, може да стигнете и по двата черни пътя, използвани в оригиналния маршрут, като просто трябва да продължите по-нагоре. Пътищата се съединяват точно при вр. Спинишор.

От върха (т.01) поемате в южна посока по черен път и веднага след подминаването на маса с пейки вляво, търсете началото на пътеката (т.02) пак вляво. Първата част е сравнително тясна, предимно със страничен наклон, и редува някои стръмни и трудни участъци с по-равни подсичащи секции, но като цяло тук са нужни добри умения. В т.03 се излиза за кратко на дърварски черен път, а в т.04 пресичаме основния път и пътеката продължава от другата страна – това е средната ѝ част по Средни рът. Тук наклонът е малък, а пътеката е много лека и приятна за каране. В т.05 отново се пресича пътя и продължаваме надолу над дерето на един поток, наречен Голема река. В тази долна част има изградени различни елементи като скокове (малки и по-големи) , виражи и др., но могат лесно да се заобиколят, ако не искате да ги пробвате.

Малко преди края на пътеката, в т.06 се излиза на стар черен път, превърнал се вече в пътека, при дерето на потока. Тук, ако завиете вляво, вместо да продължите направо по десния бряг, може да се изкачите обратно към вилната зона над кариерата. Ако пък продължите по пътеката, в т.07 тя излиза на един черен път, по който можете или да започенете стръмно изкачване вдясно към другата пътека (Подгумер 2 – покрай Света река), или да продължите направо покрай реката, където обаче се налага на 2-3 пъти да преминете през нея, което при пълноводие може да е малко по-трудно. Минава се под кариерата и в крайна сметка се излиза към селото.

Както би трябвало да е станало ясно дотук, пътеката е разнообразна, в горната част е по-трудна, в средната е бърза горска пътека, в долната има изкуствено направени елементи, както и малко повече камъни и скални секции, но без да е прекалено трудна. Теренът е типичният за южните склонове на Софийска планина – предимно песъчливи почви, изсъхващи бързо след дъжд. Това я прави достъпна дори и през зимните месеци, стига снегът да е по-нависоко и да е имало 2-3 сухи дни, за да може почвата да „дръпне“ влагата. Тази и другите пътеки в района се поддържат от Александър Ананиев.