Подобрен вариант с по-прецизна GPS следа на един от първите маршрути, публикувани в МТБ-БГ. За разликите спрямо оригиналния маршрут вижте линка към подробното описание.
МСМ Спорт
Ние сме MSM Sport и сме тук, за да сбъднем вашите мечти за спорт на открито!
Нашият магазин за велосипеди съществува повече от 20 години и сме запалени по колоезденето още преди то да се превърне в индустрията, която виждаме днес. Ние знаем всичко, което трябва да се знае за велосипедите и оборудването, и сме тук, за да споделим нашата страст с вас.
Нашето портфолио от продукти включва марки като GT Bikes, Cannondale, Rocky Mountain, Orbea, Fox, ION и Met. Можете да ги намерите всички в MSM Sport!
Ние не продаваме само части за велосипеди – ние също предлагаме култура и любов към природата. Ние сме първата частна организация, която осинови велотрасе, тук на Витоша, и се грижим за неговата безопасна инфраструктура с мисъл за всеки посетител на MSM Trail.
Готен – Бухово 2
По-новата и по-популярна в наши дни пътека от вр. Готен към Бухово. Част е и от трасето Епик на Купа Мургаш. Типична моторджийска пътека, изровена и ерозирала, с нестабилна настилка и на места доста стръмна, но все пак с повече завои и заигравки, не е просто една права линия нагоре.
Готен – Бухово 1
Това е пътека, по която преди години карахме доста често. Открай време си я знаем като моторджийска, но точно това доведе до сериозното ѝ ерозиране, което в комбинация със стръмния наклон и високата скорост я прави доста опасна. Изисква добър контрол и умения и не е препоръчително да я карате с ХС влосипед. 😉
Желява – основната пътека
Една от най-популярните пътеки край София, включително и заради това, че обикновено е напълно караема дори и през зимата. Теренът е специфичен – настилката се състои предимно от дребни камъчета, които бързо „дренират“ водата и рядко задържат кал. Пътеката е сравнително скоростна и макар че отделните препятствия по нея като цяло не са трудни, при по-бързо каране не липсват предизвикателства.
Кътина – пътеката покрай поделението
Другата добра пътека над Кътина, която обаче се отличава с това, че до началото ѝ няма удобен достъп по черен път, тъй като тя върви близо до оградата на голямо военно поделение и повечето пътища попадат в неговите граници. Затова, ако искате да я пробвате, в началото трябва да избутате нагоре по нея, след което може да ползвате едно странично изкачване, комбиниращо пътека и черен път. В сравнение с основната пътека от другата страна на долината, тази задържа малко повече кал, така че през зимата не винаги е приятна за каране.
GPS следата започва от мястото, където пътеката се свързва с един черен път, идващ откъм поделението, но ако се качвате по самата пътека, не е нужно да стигате дотам – преди това има връхна точка, от която може да обърнете посоката и да се спуснете. Краят е при вилната зона Братковица.
Кътина – основната пътека
Една от най-добрите пътеки край София, подходяща за каране през всички сезони. Започва малко преди вр. Здравчи камък. В началото е черен път, но вече доста занемарен. После се отделя същинската пътека. Ползва се и от мотори.
Локорско – късата пътека
Както и дългата пътека, тази също е много популярна, особено сред хората, които предпочитат да ползват нагоре транспорт, тъй като почти до началото ѝ стига асфалтов път. В последните години тази пътека бе превърната в трасе, включващо много скокове – и малки, и големи.
Локорско – дългата пътека
Без преувеличение, това е една от най-популярните и най-хубави пътеки край София. Неомръзваща. Подходяща за всеки сезон. Близка и удобна. Технична и забавна.
Кремиковци – Ябланица 2
Време е за още един маршрут между Кремиковци и с. Ябланица, тъй като между тези две точки за “заровени” някои от най-хубавите пътеки в близост до София. Основната причина да опиша този втори GPS маршрут са няколко чудесни, технични пътеки, които още не бях открил или нямаше как да включа в първия. Така че общото между двата са леките изкачвания по хубави черни пътища с постоянен и плавен наклон, но всичките четири спускания, плюс едно от двете допълнителни, са различни и са доста по-трудни. Някои от тях може да са и доста обрасли през пролетно-летните месеци.
Макар че сумарното изкачване никак не е малко, наклоните нагоре са толкова плавни, че трудно мога да нарека маршрута тежък във физическо отношение. Ако не сте от “бързите”, може да си заделите цял ден за него, но това не значи, че ще се уморите, или поне не много. Както и при първия маршрут, даже в още по-голяма степен, черните пътища, описани тук, са идеални за спортно-тренировъчно каране. Освен това настилката е солидна, твърда и добре утъпкана, така че трудно ще се натъкнете на кал дори и след дъждовни дни. Може да е влажно, но не и неприятно за каране.
Лекият наклон нагоре е компенсиран от пътеките – не че те са много стръмни, освен отделни участъци, но определено имат всички качества, необходими за вдигане на адреналина. Между другото, по тях е още по-малко вероятно да се натъкнете на кал – на повечето места, дори по северните склонове, почвата е доста бедна и водата бързо изчезва от повърхността.