Вторият маршрут над Бухово е посветен на втората, по-нова пътека от вр. Готен надолу. Тя също е типично моторджийска пътека и на много места е доста бърза и малко плашеща с улеите си, изровени от моторджийските гуми. Към това се добавят и страхотни завои, тук-там по някое скокче и други забавни елементи, т.е. в сравнение с първата пътека, тази е по-разнообразна. 

Техническата сложност на пътеката е Т4. Това е така най-вече заради един по-сложен участък и заради ронливата настилка, която е доста несигурна на места. За повечето агресивни карачи обаче точно тези особености са най-хубавото, а добрата новина е, че дори и по-неуверените в спускането могат да преодолеят повечето части на пътеката с по-ниска скорост и без особен риск. Все пак не я препоръчвам за начинаещи планински колоездачи, а дори и напредналите трябва да внимават за изненади, особено с увеличаване на скоростта.

За изкачване описах варианта от предишни години, който в по-голямата си част следва пътя за Мургаш, после се отклонява от него към вр. Готен и до самият връх се бута по един доста брутален склон, разоран от моторите. В последните години обаче на върха се е появила една метална мачта, за чието изграждане е прокаран и черен път – него също съм го добавил като вариант за изкачване – по-обиколен е, но пък спестява бутането.

Дължината на така описания маршрут е съвсем малка, но изкачването е сериозно, така че не очаквайте разходка в парка. Ако търсите по-дълго каране, можете да я комбинирате и с други маршрути в района. Пътеката е част от маршрута „Епик“ на Купа Мургаш.

60 км, 1900 м денивелация. 4 основни изкачвания, 4 технични пътеки за спускане. И доста каране по билото с резки промени в наклона. Това е достатъчно, за да прецените дали този маршрут е за вас. Все пак, ако някой не е разбрал, това си е едно сериозно и тежко каране, подходящо за по-напредналите любители на ХС и АМ карането. 

Маршрутът е дълъг и с голяма денивелация, затова изисква или хубав, дълъг ден, или пък каране с високо темпо и без много почивки. В техническо отношение пътеките не са от най-лесните, даже на някои места са си откровено трудни и доста стръмни. 🙂 Повечето от тях са включени и в по-кратки маршрути, които можете да намерите в МТБ Справочника.

След Обиколката на Витоша, “Кладница” е вторият по дължина сред маркираните ХС маршрути в ПП “Витоша”. Впрочем, в голяма част (от Кладница до Чуйпетльово) тези два маршрута съвпадат, така че ако не сте карали Обиколката и смятате, че ще ви дойде много, но искате да погледнете отблизо яз. Студена, да нагазите във вечната кал по черния път над него, да усетите тишината и спокойствието на югозападните витошки склонове и да погледнете отвисоко към Перник, Голо бърдо, Верила, Рила и самата Витоша, то този маршрут е точно за вас. 

Макар че се кара почти само по черни пътища, маршрутът не е съвсем лесен. На някои места пътят е изключително каменист, така че трябва да внимавате както за себе си, така и за велосипеда – да прещипете вътрешната гума на някой остър ръб не е никак трудно. В този смисъл спускането е доста натоварващо и макар че в цялост маршрутът е преодолим и за по-неопитни колоездачи, за тях той би бил една добра среща с по-сериозен терен. Към тези особености можем да добавим и многото кални/мокри участъци – освен пословичните коловози около Студена, почти постоянно течаща вода по пътя има и при спускането след Меча чешма, така че бъдете готови да се приберете с кални пръски по дрехите и велосипеда, а в пролетните месеци, та чак до юни, е силно препоръчително да сложите и калници на байка си. 

Следвайки маркираните маршрути в ПП Витоша в обичайната посока за Обиколката, стигаме до кв. Владая, където също има едно страхотно кръгче. То включва плавно изкачване и общо три пътеки, който са достатъчно лесни, за да се карат и от прохождащи колоездачи, но и достатъчно забавни за по-напредналите. Всъщност допреди маркирането това бе един много скрит маршрут, непознат за повечето хора, а всъщност за мен лично е един от най-хубавите, тъй като хем предлага каране по пътеки, хем това става в спокойната и непосещавана част на планината, където рядко ще срещнете туристи, кучета и т.н.

Маршрутът е кратък, не е тежък като натоварване, но все пак е добре да си предвидите половин ден за него, особено ако искате да поспрете тук-там за почивка, снимки и т.н. Достъпен е от столицата и по трите начина – с автомобил, с градски транспорт (автобус №59 от Княжево) или на самоход, следвайки Обиколката на Витоша – в последния случай може да се получи доста прилично целодневно каране с дължина около 40 км и достатъчна денивелация. В техническо отношение пътеките не са трудни, но не са и за съвсем начинаещи – ако вече имате някакъв опит в карането по пресечен терен, би трябвало да ви харесат.

Първият и най-главен сред маркираните ХС маршрути във Витоша е Обиколката. Това е изключително популярен маршрут от години, не само заради състезанието Витоша 100, не само заради това, че е много дълъг, но и съвсем поносим като натоварване, но най-вече заради предизвикателството да обиколиш цялата планина за един ден. А има и какво да се види, ако човек никога не го е правил.

Обиколката на Витоша е маршрут, който всеки софиянец планински колоездач рано или късно ще направи. За някои тя се превръща в основен маршрут, в база за сравнение и преценка на формата, в тренировъчно трасе. За други си остава предизвикателство. За трети може дори да е малко скучна, но няма как да разберете, без да опитате. 🙂

Най-важното уточнение, което искам да направя е, че маркираният за ПП Витоша маршрут не съвпада 100% с маршрута на състезанието. Разликите са малки, но съществени.