За дългогодишните читатели на МТБ-БГ, както и за хората, каращи редовно  по пътеките над ез. Панчарево, този маршрут не съдържа нищо ново. На практика той е комбинация от пътеки и отсечки, които сме описвали подробно още преди 10-15 години в рамките на няколко маршрута. Точно защото са доста стари обаче, повечето от тези маршрути не включват GPS следа. Освен това за някои от новите ни читатели те може да са напълно непознати. Затова при едно от поредните си каранията по тези пътеки реших да запиша тази GPS следа. Надявам се, че тя ще е полезна на много от новите почитатели на планинското колоездене, които все още не са открили този район за каране.

В GPS файла маршрутът започва от паркинга/чешмата при ВЕЦ “Кокаляне”, но е възможно според удобството и предпочитанията си да изберете и друга начална точка – паркинга при стената на язовира (откъм Герман), площада в центъра на Герман или дори паркинга при Германския манастир (в почивни дни там има доста коли). Разликата е, че в единия случай двете кратки пътеки над езерото се карат в началото, а в другите случаи те се падат в края. 

Пътеките, включени в този маршрут, са трудни за определяне като техническа сложност. В по-голямата си част те са сравнително гладки и не много стръмни, но също така на места са тесни, а чакълестата настилка  може да се окаже много коварна в завоите. По пътеката от Ловната хижа има и някои по-стръмни участъци, през които минава и улей, появил се вследствие карането на мотори по нея. Затова при каране с по-висока скорост пътеките определено крият сериозни рискове, докато при по-бавно каране би трябвало да са по силите на всеки, който вече има някакъв опит и увереност по планински терени. Начинаещите по-скоро трябва да пропуснат това каране или поне да се приготвят за няколко слизания на по-плашещите и стръмни места.

През месец декември 2015 г. търсенето на нови места за каране, които все пак да са близо до София, ни отведе в района между селата Кътина и Владо Тричков. Знаете ли, че там се крие стар уранов рудник? Маршрутът минава през него. Знаете ли, че там се крият и някои хубави пътеки, ползвани предимно от моторджии? Част от тях намерихме и описахме, други оставихме за по-нататък. Към интересните места по маршрута бих добавил и една голяма кариера, една-две изолирани махали и едно място по билото, където шумата бе дълбока над половин метър, което направи карането (и падането!) в нея доста забавни…

Както виждате от информацията долу, маршрутът е с висока степен на техническа трудност, но това се дължи главно на няколко отделни участъка по пътеките, които изискват внимание и добри умения. В голямата си част обаче маршрутът е достъпен за широк кръг от хора, стига да не ги плашат пущинаците. Даа, пущинаците… има ги доста в този район, има ги и в маршрута. Ако разполагате с GPS приемник, шансът да се объркате е минимален, но в зависимост от сезона шансът да се натъкнете на обрасли пътеки и пътища може да бъде голям. Затова най-подходящите месеци за каране са може би ноември-декември и март-април, преди да се разлистят буйно храсталаците. Имайте предвид обаче, че напролет може да има и доста кал по горските пътища. Иначе маршрутът би бил чудесен дори и за лятото, тъй като не липсват сенчести гористи участъци.

По отношение на физическото натоварване маршрутът може да е измамно лесен или труден. Когато го карахме, никак не се уморих, но това не променя факта, че общото изкачване е около 900 м и че на някои места наклонът е толкова стръмен, че единствената опция за нормалните хора е бутане (ХС състезателите може би ще открият предизвикателство в това да издрапат по второто изкачване карайки). 

Вторият маршрут над Бухово е посветен на втората, по-нова пътека от вр. Готен надолу. Тя също е типично моторджийска пътека и на много места е доста бърза и малко плашеща с улеите си, изровени от моторджийските гуми. Към това се добавят и страхотни завои, тук-там по някое скокче и други забавни елементи, т.е. в сравнение с първата пътека, тази е по-разнообразна. 

Техническата сложност на пътеката е Т4. Това е така най-вече заради един по-сложен участък и заради ронливата настилка, която е доста несигурна на места. За повечето агресивни карачи обаче точно тези особености са най-хубавото, а добрата новина е, че дори и по-неуверените в спускането могат да преодолеят повечето части на пътеката с по-ниска скорост и без особен риск. Все пак не я препоръчвам за начинаещи планински колоездачи, а дори и напредналите трябва да внимават за изненади, особено с увеличаване на скоростта.

За изкачване описах варианта от предишни години, който в по-голямата си част следва пътя за Мургаш, после се отклонява от него към вр. Готен и до самият връх се бута по един доста брутален склон, разоран от моторите. В последните години обаче на върха се е появила една метална мачта, за чието изграждане е прокаран и черен път – него също съм го добавил като вариант за изкачване – по-обиколен е, но пък спестява бутането.

Дължината на така описания маршрут е съвсем малка, но изкачването е сериозно, така че не очаквайте разходка в парка. Ако търсите по-дълго каране, можете да я комбинирате и с други маршрути в района. Пътеката е част от маршрута „Епик“ на Купа Мургаш.

60 км, 1900 м денивелация. 4 основни изкачвания, 4 технични пътеки за спускане. И доста каране по билото с резки промени в наклона. Това е достатъчно, за да прецените дали този маршрут е за вас. Все пак, ако някой не е разбрал, това си е едно сериозно и тежко каране, подходящо за по-напредналите любители на ХС и АМ карането. 

Маршрутът е дълъг и с голяма денивелация, затова изисква или хубав, дълъг ден, или пък каране с високо темпо и без много почивки. В техническо отношение пътеките не са от най-лесните, даже на някои места са си откровено трудни и доста стръмни. 🙂 Повечето от тях са включени и в по-кратки маршрути, които можете да намерите в МТБ Справочника.

След Обиколката на Витоша, “Кладница” е вторият по дължина сред маркираните ХС маршрути в ПП “Витоша”. Впрочем, в голяма част (от Кладница до Чуйпетльово) тези два маршрута съвпадат, така че ако не сте карали Обиколката и смятате, че ще ви дойде много, но искате да погледнете отблизо яз. Студена, да нагазите във вечната кал по черния път над него, да усетите тишината и спокойствието на югозападните витошки склонове и да погледнете отвисоко към Перник, Голо бърдо, Верила, Рила и самата Витоша, то този маршрут е точно за вас. 

Макар че се кара почти само по черни пътища, маршрутът не е съвсем лесен. На някои места пътят е изключително каменист, така че трябва да внимавате както за себе си, така и за велосипеда – да прещипете вътрешната гума на някой остър ръб не е никак трудно. В този смисъл спускането е доста натоварващо и макар че в цялост маршрутът е преодолим и за по-неопитни колоездачи, за тях той би бил една добра среща с по-сериозен терен. Към тези особености можем да добавим и многото кални/мокри участъци – освен пословичните коловози около Студена, почти постоянно течаща вода по пътя има и при спускането след Меча чешма, така че бъдете готови да се приберете с кални пръски по дрехите и велосипеда, а в пролетните месеци, та чак до юни, е силно препоръчително да сложите и калници на байка си. 

Следвайки маркираните маршрути в ПП Витоша в обичайната посока за Обиколката, стигаме до кв. Владая, където също има едно страхотно кръгче. То включва плавно изкачване и общо три пътеки, който са достатъчно лесни, за да се карат и от прохождащи колоездачи, но и достатъчно забавни за по-напредналите. Всъщност допреди маркирането това бе един много скрит маршрут, непознат за повечето хора, а всъщност за мен лично е един от най-хубавите, тъй като хем предлага каране по пътеки, хем това става в спокойната и непосещавана част на планината, където рядко ще срещнете туристи, кучета и т.н.

Маршрутът е кратък, не е тежък като натоварване, но все пак е добре да си предвидите половин ден за него, особено ако искате да поспрете тук-там за почивка, снимки и т.н. Достъпен е от столицата и по трите начина – с автомобил, с градски транспорт (автобус №59 от Княжево) или на самоход, следвайки Обиколката на Витоша – в последния случай може да се получи доста прилично целодневно каране с дължина около 40 км и достатъчна денивелация. В техническо отношение пътеките не са трудни, но не са и за съвсем начинаещи – ако вече имате някакъв опит в карането по пресечен терен, би трябвало да ви харесат.

Първият и най-главен сред маркираните ХС маршрути във Витоша е Обиколката. Това е изключително популярен маршрут от години, не само заради състезанието Витоша 100, не само заради това, че е много дълъг, но и съвсем поносим като натоварване, но най-вече заради предизвикателството да обиколиш цялата планина за един ден. А има и какво да се види, ако човек никога не го е правил.

Обиколката на Витоша е маршрут, който всеки софиянец планински колоездач рано или късно ще направи. За някои тя се превръща в основен маршрут, в база за сравнение и преценка на формата, в тренировъчно трасе. За други си остава предизвикателство. За трети може дори да е малко скучна, но няма как да разберете, без да опитате. 🙂

Най-важното уточнение, което искам да направя е, че маркираният за ПП Витоша маршрут не съвпада 100% с маршрута на състезанието. Разликите са малки, но съществени.