Това е маршрут, с изобилие от камънак, който чатка. Което оформи и името на клипа. Много натоварващо каране, със сериозно изкачване от Драгалевски манастир, до Бай Кръстьо. След това сериозно каране по пътеката на “Лавината”, под Комините, излизайки до Заслон Кикиш, след което спуснахме “Скритата пътека“ и се върнахме, към Драгалевци. Приятно гледане 🙂
Кристиян Петров | Боянска магистрала и Боянско езеро
Не знам защо Крис я е кръстил „магистрала“, като на мен всъщност ми изглежда доста технична и спъната пътека. Но нека приемем, че това е въпрос на авторска интерпретация…
А ето и цитат от Крис за това къде да търсите пътеката: „За тези, които не са я карали, а видеото им хареса, пътеката тръгва малко след хижа Камен дел, минава през Боянско езеро и излиза над черквата в квартал Бояна“.
Байк Център Южен парк
Веломагазин и сервиз в София, част от веригата Байк Център, специализирана за продажба на велосипеди, компоненти и екипировка.
Плюещата чешма – Бояна
По-голямата част от тази отсечка съвпада с маркирания веломаршрут за спускане от хотела при Копитото към Бояна. Тук обаче „влизането“ в пътеката е друго, откъм Златните мостове и хижа „Момина скала“, под която се намира въпросната чешма, която туристите разговорно наричат „плюещата“ заради това, че струята ѝ обикновено е на пресекулки. В началото има един-два доста трудни участъка, после сложнотиите са по-малко, но все пак пътеката не е от най-лесните.
Заслон „Ушите“ – хижа „Момина скала“
Още една класическа пътека на Витоша, която бе част и от ендуро състезанието Home Mountain Enduro.Тя е основната връзка между ски-центъра около хижа „Алеко“ и района около Златните мостове. Пътеките са разнообразни, предимно каменисти, като на някои места са доста технични, макар и без голям наклон.
Трасето за спускане от Голи връх до Бай Кръстьо
Лалето – Симеоново
В зората на българското планинско колоездене това беше един от най-популярните маршрути за спускане. Наричахме тази пътека „Дългата“, а от междинна станция на кабинковия лифт надолу се казваше „Кимбата“ заради DH състезанието, което се провеждаше на нея.
По днешните стандарти тя не е особено трудна и си е типична ХС/АМ/ендуро пътека, а в Home Mountain Enduro 2017 тя беше първи специален етап. Кара се предимно по бързи, прави и не много трудни пътеки и алеи, но не липсват изненади. Има и някои трудно забележими разклони, така че сверявайте с GPS по-честичко.
Герман – Германски манастир – Ловната хижа
За дългогодишните читатели на МТБ-БГ, както и за хората, каращи редовно по пътеките над ез. Панчарево, този маршрут не съдържа нищо ново. На практика той е комбинация от пътеки и отсечки, които сме описвали подробно още преди 10-15 години в рамките на няколко маршрута. Точно защото са доста стари обаче, повечето от тези маршрути не включват GPS следа. Освен това за някои от новите ни читатели те може да са напълно непознати. Затова при едно от поредните си каранията по тези пътеки реших да запиша тази GPS следа. Надявам се, че тя ще е полезна на много от новите почитатели на планинското колоездене, които все още не са открили този район за каране.
В GPS файла маршрутът започва от паркинга/чешмата при ВЕЦ “Кокаляне”, но е възможно според удобството и предпочитанията си да изберете и друга начална точка – паркинга при стената на язовира (откъм Герман), площада в центъра на Герман или дори паркинга при Германския манастир (в почивни дни там има доста коли). Разликата е, че в единия случай двете кратки пътеки над езерото се карат в началото, а в другите случаи те се падат в края.
Пътеките, включени в този маршрут, са трудни за определяне като техническа сложност. В по-голямата си част те са сравнително гладки и не много стръмни, но също така на места са тесни, а чакълестата настилка може да се окаже много коварна в завоите. По пътеката от Ловната хижа има и някои по-стръмни участъци, през които минава и улей, появил се вследствие карането на мотори по нея. Затова при каране с по-висока скорост пътеките определено крият сериозни рискове, докато при по-бавно каране би трябвало да са по силите на всеки, който вече има някакъв опит и увереност по планински терени. Начинаещите по-скоро трябва да пропуснат това каране или поне да се приготвят за няколко слизания на по-плашещите и стръмни места.
Кътина – третата пътека
Тази кратка пътека е в непоследствена близост до една от махалите на с. Кътина и може да се разглежда като продължение на пътеката покрай поделението, но може да се кара и самостоятелно. Началото ѝ не е много ясно, защото обраства, но после е добре. Освен това е и сравнително лесна, като само финалният участък е стръмен и надвишава трудност Т3.
Кътина – Владо Тричков
През месец декември 2015 г. търсенето на нови места за каране, които все пак да са близо до София, ни отведе в района между селата Кътина и Владо Тричков. Знаете ли, че там се крие стар уранов рудник? Маршрутът минава през него. Знаете ли, че там се крият и някои хубави пътеки, ползвани предимно от моторджии? Част от тях намерихме и описахме, други оставихме за по-нататък. Към интересните места по маршрута бих добавил и една голяма кариера, една-две изолирани махали и едно място по билото, където шумата бе дълбока над половин метър, което направи карането (и падането!) в нея доста забавни…
Както виждате от информацията долу, маршрутът е с висока степен на техническа трудност, но това се дължи главно на няколко отделни участъка по пътеките, които изискват внимание и добри умения. В голямата си част обаче маршрутът е достъпен за широк кръг от хора, стига да не ги плашат пущинаците. Даа, пущинаците… има ги доста в този район, има ги и в маршрута. Ако разполагате с GPS приемник, шансът да се объркате е минимален, но в зависимост от сезона шансът да се натъкнете на обрасли пътеки и пътища може да бъде голям. Затова най-подходящите месеци за каране са може би ноември-декември и март-април, преди да се разлистят буйно храсталаците. Имайте предвид обаче, че напролет може да има и доста кал по горските пътища. Иначе маршрутът би бил чудесен дори и за лятото, тъй като не липсват сенчести гористи участъци.
По отношение на физическото натоварване маршрутът може да е измамно лесен или труден. Когато го карахме, никак не се уморих, но това не променя факта, че общото изкачване е около 900 м и че на някои места наклонът е толкова стръмен, че единствената опция за нормалните хора е бутане (ХС състезателите може би ще открият предизвикателство в това да издрапат по второто изкачване карайки).