„Кривата“ е една от най-популярните пътеки за каране във Витоша. Не съм сигурен откъде ѝ дойде това име – най-логично е то да се дължи на множеството серпентини, с които пътеката слиза по склона, но може да е и заради някои доста технични участъци, които се срещат по нея и правят карането доста трудно на места. Във всички случаи, ако вече имате увереност при каране на по-технични и трудни терени, тази пътека ще ви хареса, и то много!
Намира се над Бояна и Княжево, т.е. и двата квартала са възможни изходни точки за каране по нея. До началото ѝ може да се достигне отдолу както изцяло по асфалтови пътища, така и по различни комбинации от туристически алеи и асфалт. Можете да дойдете и отгоре (откъм Златните мостове и хижа „Момина скала“ по няколко различни пътеки (директно към нея или минавайки през Копитото). Изобщо, това е наистина една от класиките на Витоша и мож да бъде включена във всякакви маршрути – от къси и бързи карания за час-два до дълги, целодневни кръстосвания в най-близката за софиянци планина.
Благодаря на Димитър Колев, който записа и обработи GPS следата при едно съвместно каране по този маршрут!
„Кривата“ е една от най-популярните пътеки за каране във Витоша. Не съм сигурен откъде ѝ дойде това име – най-логично е то да се дължи на множеството серпентини, с които пътеката слиза по склона, но може да е и заради някои доста технични участъци, които се срещат по нея и правят карането доста трудно на места. Във всички случаи, ако вече имате увереност при каране на по-технични и трудни терени, тази пътека ще ви хареса, и то много!
Намира се над Бояна и Княжево, т.е. и двата квартала са възможни изходни точки за каране по нея, но за мен лично представеният тук маршрут е най-приятния и разнообразен вариант за каране по нея. Началото е в Бояна, при Боянското ханче. След кратко и стръмно изкачване до Обиколната алея, следва плавно и много приятно набиране на височина в западна посока, докато достигнем края на „Кривата“ при пътя от Бояна към Златните мостове. За кратко караме по него и свиваме наляво по алеята към Бялата (Белята) вода. При тази известна витошка чешма продължаваме по алеята към Тихия кът, а оттам по една къса алея се включваме в основната алея към Златните мостове. По нея пресичаме пътя и следва най-стръмната част от изкачването, като минаваме покрай дендрариума. Достигайки тесен асфалтов път/алея, завиваме по него наляво и излизаме при входа на дендрариума на шосето към Златните мостове, точно при отбивката към Копитото. Оттук продължаваме именно по асфалтовия път към Копитото, но преди да достигнем кулата, около 200 м след отбивката за хижа „Планинец“, вляво се отклонява „Кривата“ пътека. По нея се спускаме надолу – опитвайте с да следвате серпентините, а не преките линии. Излизаме при шосето за Златните мостове и поемаме обратно по Обиколната алея към Бояна, като над квартала се спускаме по една кратак, но технична и интересна пътека.
Благодаря на Димитър Колев, който записа и обработи GPS следата при едно съвместно каране по този маршрут!
От Боянското езеро надолу има (поне) две основни пътеки, което в един момент се сливат. По едната има повече пешеходни туристи, защото е по-полегата и лесна. Другата е представена в тази отсечка и я наричам „колоездачен вариант“ (условно казано, разбира се), защото е и част от маркирания МТБ маршрут „Бояна“ в ПП „Витоша“. Пътеката е много разнообразна и любима на много хора. Сравнително трудна е в първата си половина, но не прекалено, и по-лесна във втората половина, където съвпада с „пешеходната“ пътека. Както вече сте разбрали, в този район ходят много туристи, така че карайте с повишено внимание и ги пазете!
Един от вариантите да стигнете до нея е в рамките на цитирания маршрут през Драгалевския манастир. Има обаче и доста варианти да се спуснете откъм Златните мостове – покрай Боянския водопад, през хижа „Камен дел“ или дори откъм заслон „Кикиш“.
За мен лично това е една от най-приятните пътеки във Витоша, макар че в посоката, в която я карам (от Драгалевци към Боянското езеро) наклонът изглежда предимно нагоре. Казвам „изглежда“, защото всъщност изкачването и спускането в тази отсечка са абсолютно еднакви като стойност. Може да се кара и в обратната посока, разбира се – зависи с какво друго ще я комбинирате. Пътеката е сравнително тясна, но ясна и добре утъпкана. На три места пресича каменни реки – две от тях могат да се минат с колелото, една трябва да се пренесе. Има и други технични участъци, но като цяло пътеката не е много трудна, т.е. подходяща е за широк кръг хора. Най-често хората я карат в рамките на маршрута от Бояна през Драгалевци и обратно, но както казах са възможни и други варианти – например да дойдете по пътеки от по-високите части на планината (от заслон „Кикиш“, хижа „Камен дел“ и др.).
Никифор Георгиев е заснел комбинация от няколко пътеки във Витоша, които са доста каменисти и образуват едно дълго и физически натоварващо спускане до Бояна. Ето го описанието от автора:
Спускането е заснето на 01.10.2019 и започва от Гьорева чешма, малко над хижа „Тинтява“, продължава към хижа „Камен дел“, Боянското езеро и приключва в Бояна. На това видео минавам пътеката за втори път и все още я разучавам. Има адски много камънак и е интересна за учене. 🙂
В МТБ Справочника има много клипове от Локорско, но този е със специално участие. 🙂 Освен всичко, той показва актуалното състояние на пътеката към края на на месец септември 2019 г.
Видеото е от лятото и показва дългото спускане от Черни връх към Бояна в пълнота, като са изрязани само някои по-маловажни части, за да не става прекалено дълго. По същата причина е разделено и на две части – тук е от върха до Конярника.
Даниел Венков (или просто Дани, както е познат сред клиентите и приятелите си) се занимава с ремонти на велосипеди още от далечната 1993 г. След повече от десетилетие стаж в бранша, през 2005 г. той създава своя собствен магазин и сервиз Dani Bikes в кв. Сухата река и за няколко години печели име като добър и надежден веломеханик, което кара много хора да посещават обекта му, макар някои от тях да живеят в отдалечени от него квартали. Дани е преминал курсове за сервизиране на Fox Racing Shox, но опитът му далеч не се изчерпва само с тази марка – бил е на десетки семинари и обучения за продукти на Shimano, Manitou, Sram, Rock Shox и др. В момента Dani Bikes е гаранционен сервиз за велосипедите на Reactor, Sprint и Shockblaze, а пък ако ви потрябва, добре е да знаете, че сервизните услуги обхващат дори бебешки колички и рикши. Между другото, при Дани винаги е имало и доста богат избор от детски велосипеди с различни размери и марки.
През годините Dani Bikes стана и вносител за България на няколко марки за компоненти и аксесоари: BRAKCO (накладки за всякакви видове спирачки и дискове); LEADTEC (кормила, лапи); PRGcycle (кормила, pvc педали, дискове), JING YI (фарове, стопове, мигалки); M-wave (кошнички за вода, отразители жилетки, чантички, фикс курбели, дисаги, катинари); и др.
Още на младини Даниел Венков е и активен спортист в дисциплините колоездене на писта и шосе. Макар и да не му остава много време, той продължава да се занимава с това и в момента, включително и заради дъщеря си, която също вече се състезава активно, като двамата са част от отбора SCAC Cycling Team. Така че освен сервизно обслужване, от него винаги можете да получите и спортен съвет или напътствие.
Тази GPS следа и снимките са изпратени от Юрий Васенда. Преди актуалните данни за пътеката обаче, ще започна с малко история. Преди 15-20 години пътеките през Бистришко бранище (те са две, по една от всяка страна на Бистришка река) ни се струваха едни от най-трудните и технични във Витоша. Тогавашните МТБ любители карахме доста по тях, защото бяха лесно достъпни с лифт и автобус до Алеко. Впоследствие 2-3 опустошителни бури „затриха“ пътеките под дебел пласт от паднали дървета и много хора оттогава насам не са карали по тях. Сега, изглежда, пътеките отново са проходими, макар и не в префектно състояние, а са си и все така трудни. Ето какви са впечатленията на Юрий от нея (добити с твърдак, да уточня за всеки случай).
Пътека, която е сложна от начало до край, отдавна не съм се потил толкова на спускане. 🙂 Камъни, стръмно, корени, тясно и на места обрасло – всичко това постоянно се редува и повтаря. Да се внимава много по пътеката: 1. За изгнили мосчета през Бистришко бранище (от тях стърчат и пирони); 2. На места много тясно обрязяни клони, за пешаци е добре, но с по-широко кормило трябва да се внимава; 3. Ниско над пътеката в последната 1/3 има много дебели клони, по-добре карайте без камера върху каската, иначе има голям шанс да я ползвате за последно; 4. От време на време се посрещат и паднали дървета, но не е болка за умиране – хем докато пренасяте колелото, ще отпочинете малко.
На пътеката трябва да сте концентрирани и внимателни до самия финал (при Обиколната алея), защото е много уморителна.
От Алеко първоначално се кара по зелена туристическа маркировка към Бистрица. Чак в Бистришко бранище, покрай Бистришка река, пътеката се разделя на две части. Тук е описана немаркираната пътека, която остава от северната страна на реката. Туристическата маркировка преминава по мост от южната страна и не е по-лесна.