Името на пътеката идва от това, че на един завой се разкрива страхотна гледка към езерото – има и пейка за почивка. Ако ще се заглеждате обаче, не го правете в движение, защото точно този завой е и най-опасното място по пътеката. 😉

Това е една от най-популярните пътеки за каране край София и може да бъде направена връзка с други околни пътеки и пътища, за да се получат както кратки, така и по-дълги маршрути. Не бих я нарекъл трудна, но за някои хора ще е проблем това, че е тясна и от едната страна има стръмен склон, но това се отнася само за отделни участъци от нея. Пътеката е кратка, но винаги носи огромно удоволствие при каране. Започва от една самотна постройка, изоставена почивна станция, до която може да се стигне както по алея откъм стената на яз. Панчарево или от вилната зона над с. Герман, така и по пътеката „Зиг-Заг“ откъм ВЕЦ „Кокаляне“.

„Пътеката с гледката“ тръгва от почивната станция право надолу и след малко започва да подсича склона над езерото в северозападна посока. В т.02 продължава направо (вляво има друга пътека, „Късата“) и в т.03 се включва в алеята от/към стената на язовира.

Още една стръмна и технична витошка пътека, която е по-рядко използвана от туристите, така че е добре дошла за любителите на по-трудните пътеки. Впрочем такава е предимно в горната част, докато в долната става по-широка и бърза.

Началото е от заслон „Кикиш“ и всащнъст най-трудно е да стигнете до него. Единият вариант е по пътеката откъм Бай Кръстьо, но това означава доста бутане и носене, включително през 2-3 каменни реки. Другият вариант, според мен по-добър, е откъм Златните мостове през хижа „Камен дел“ – или по алеята от Момина скала, или по пътеката от почивна станция „Средец“. И в двата случая се стига до хижа „Камен дел“ и се продължава на изток към заслон „Кикиш“, но и при този вариант се пригответе за трудни каменисти участъци, включително и нагоре.

От заслона пътеката тръгва само надолу и в началото ще ви поизпоти с камъни, серпентини и стръмен наклон. В т.02 сме наляво (старата пътека е продължавала надясно, но е занемарена). В т.03 пресичаме пътя за Алеко и продължаваме от другата му страна. Скоро се включваме наляво (т.04) в ски-пътя откъм Бай Кръстьо и по него достигаме паркинга над Драгалевския манастир.

Пътека, която започва от хижа „Камен дел“ и завърша при Боянското езеро, т.е. може да се използва за спускане в посока Бояна (а дори и към Драгалевци), като върви по склона източно от хижата. Пътеката е стръмна и в горната част по-технична, а в долната по-бърза. Ползва се рядко от туристите, което я прави доста подходяща за планинско колоездене, но все пак имайте едно наум – не е трасе за спускане. Точно заради по-рядкото ѝ ползване навремето тя се сдоби с името „Скритата пътека“.

От хижа „Камен дел“ се хваща алеята към заслон „Кикиш“ и Бай Кръстьо. В началото има леко изкачване. След 350 м, в т.02 започва пътеката наляво, т.е. спускането. В началото е по-тясна и технична, после се разширява и става по-бърза, но и доста стръмна. В т.03 достигате популярната пътека, свързваща Драгалевския манастир и Боянското езеро. По нея наляво ще стигнете до Боянското езеро (т.04), откъдето има поне два варианта за спускане. Ако в т.03 тръгнете надясно, ще стигнете до Драгалевския манастир, като карането е предимно надолу, но все пак има и изкачвания, както и преминаване през 2-3 каменни реки.