Flow Station bike shop & service е създаден през 2019 г. от Борислав Дулев и Светослав Колев (Боко) – двама от най-известните веломеханици в София, без да пропускаме и това, че са и сред най-колоритните личности на българската байк сцена още от първите ѝ години. Боби и Боко са популярни като специалисти по окачването на байка и като хора, които се опитват да решат и най-трудните проблеми, а разположението на сервиза и магазина в центъра на столицата, съвсем близо до Борисовата градина, го прави лесно достъпен и удобен както за живеещи, така и за преминаващи през тази част на града. Двамата механици имат множество сертификати, получени при участието им в различни обучения, семинари и други подобни събития, в които през годините са повишавали професионалната си квалификация. Но това е по-скоро за протокола, а на практика това, което ще ви отведе и задържи при тях, е безупречното обслужване, високия професионализъм и споделената страст към колоезденето. Това си личи и от описанието, което те самите дават за себе си:
Flow Station е новото място, което създадохме, за да си помагаме и да се забавляваме заедно! Нашата единствена цел е да продължаваме да бъдем най-добрите механици, техничари и приятели. А зад тези думи стои опит, граден десетилетия назад. Първите ни сблъсъци с ремонт на вилки, шокове, спирачки и въобще байкове е в края на 90-те години. Незабравими спомени, изпълнени с много мъки, смях, картофени пелети и кока-кола! Доказали сме се пред много хора, сглобявали сме както най-висок клас планински и шосейни велосипеди, така също сме “съживили” безброй неща – и ще продължим да го правим професионално. Колоезденето е наша страст и ние сме отдадени на това да бъдем полезни!
Кътина с Ники Станоев
Основната пътека над Кътина е една от класиките край София, включително и през зимата, защото рядко задържа кал и сняг. В това видео на Николай Станоев можете да видите актуалното ѝ състояние в края на февруари 2020 г.
BIKE HIVE Sweet Rides and Repairs
Bike Hive (за по-кратко) е един от по-новите магазини в София, създаден от Цветомир Георгиев, който преди това изкара дълъг стаж във велоиндустрията и определено има опит както с техническата, така и с търговската част на велозанаята. Разположен в кв. Дружба, съвсем близо до бул. „Цариградско шосе“, магазинът е лесно достъпен дори и за хора, които живеят в други квартали. А ако търсите причини да посетите този търговски обект, ето няколко такива, споделени от самия търговец:
Опитваме се да наблегнем на сервиза и да предложим максимално широк спектър от сервизни услуги, за да покрием голяма част от типовете велосипеди и ремонти. Заредени сме с необходимите части и конумативи, а за да не ограничаваме избора от продукти, налични на пазара, предлагаме доставка от повечето магазини в страната. Предлагаме и планински велосипеди под наем.
Важно! През зимните месеци (до април 2020 г.) сервизът работи след предварително запазване на час. Повече подробности вижте тук: https://web.facebook.com/bikehive/photos/a.253910328831671/415570105999025/
Панчарево 2 | Пътеката с гледката
Името на пътеката идва от това, че на един завой се разкрива страхотна гледка към езерото – има и пейка за почивка. Ако ще се заглеждате обаче, не го правете в движение, защото точно този завой е и най-опасното място по пътеката. 😉
Това е една от най-популярните пътеки за каране край София и може да бъде направена връзка с други околни пътеки и пътища, за да се получат както кратки, така и по-дълги маршрути. Не бих я нарекъл трудна, но за някои хора ще е проблем това, че е тясна и от едната страна има стръмен склон, но това се отнася само за отделни участъци от нея. Пътеката е кратка, но винаги носи огромно удоволствие при каране. Започва от една самотна постройка, изоставена почивна станция, до която може да се стигне както по алея откъм стената на яз. Панчарево или от вилната зона над с. Герман, така и по пътеката „Зиг-Заг“ откъм ВЕЦ „Кокаляне“.
„Пътеката с гледката“ тръгва от почивната станция право надолу и след малко започва да подсича склона над езерото в северозападна посока. В т.02 продължава направо (вляво има друга пътека, „Късата“) и в т.03 се включва в алеята от/към стената на язовира.
Мамутско неделно
Видео на Станислав Божанов от каране с „мамутите“ над Желява и Елешница през януари 2020 г.
Никифор Георгиев | Зимна нощна Крива пътека
Все повече хора възприемат планинското колоездене като четирисезонно занимание, поради което все по-често се появяват зимни видеоклипове от пътеките. Този е от „Кривата“ – една от най-популярните пътеки на Витоша, а за да е още по-забавно, спускането е през нощта.
Заслон „Кикиш“ – Драгалевски манастир
Още една стръмна и технична витошка пътека, която е по-рядко използвана от туристите, така че е добре дошла за любителите на по-трудните пътеки. Впрочем такава е предимно в горната част, докато в долната става по-широка и бърза.
Началото е от заслон „Кикиш“ и всащнъст най-трудно е да стигнете до него. Единият вариант е по пътеката откъм Бай Кръстьо, но това означава доста бутане и носене, включително през 2-3 каменни реки. Другият вариант, според мен по-добър, е откъм Златните мостове през хижа „Камен дел“ – или по алеята от Момина скала, или по пътеката от почивна станция „Средец“. И в двата случая се стига до хижа „Камен дел“ и се продължава на изток към заслон „Кикиш“, но и при този вариант се пригответе за трудни каменисти участъци, включително и нагоре.
От заслона пътеката тръгва само надолу и в началото ще ви поизпоти с камъни, серпентини и стръмен наклон. В т.02 сме наляво (старата пътека е продължавала надясно, но е занемарена). В т.03 пресичаме пътя за Алеко и продължаваме от другата му страна. Скоро се включваме наляво (т.04) в ски-пътя откъм Бай Кръстьо и по него достигаме паркинга над Драгалевския манастир.
Пътеката от Сухи връх към Бояна
Макар че тази пътека е част от маркиран туристически маршрут (зелен цвят), свързващ хижа „Момина скала“ с Бояна, на практика повечето планински колоездачи в района около Сухи връх (едно малко възвишение вляво от пътеката) изоставят зелената маркировка и продължават право надолу към Боянското езеро, откъдето има поне два варианта за спускане към Бояна.
Продължението на зелената маркировка обаче, представено тук, също има какво да предложи – като цяло пътеката не е много трудна, няма изровени или твърде стръмни участъци, но пък има доста серпентини – някои са труднички, други не толкова. Като цяло е със средна трудност, но бъдете готови да срещнете и сложни участъци, които не всеки ще може да премине.
Началото на отсечката е в т.01, където пътеката се разделя на две – вдясно е към Боянсокто езеро, а наляво продължава зелената маркировка директно към Бояна. В началото има един тесен, обрасъл с храсти участък, но провирането е буквално 10-20 м – след това пътеката става широка и ясна. Първоначално е сравнително права и със среден наклон, после се появяват серпентините, които са с различна трудност. В т.02 отдясно идва друга пътека и следваме зелената маркировка наляво. Същото е и в т.03, а в т.04 отляво идва пътеката от Боянския водопад и продължаваме надолу. След сливането и с пътеките от Боянското езеро завършваме на улица в горния край на Бояна (т.05).
От хижа „Камен дел“ към Бояна – западна пътека
Технична и камениста пътека, която се спуска от хижа „Камен дел“ към Боянското езеро, западно от хижата. Отсечката завършва преди Боянското езеро, защото в т.03 се излиза на популярната пътека от хижа „Момина скала“ покрай Боянския водопад към Боянското езеро. Така че един от вариантите е да продължим по тази пътека надолу, но не е единствен – можем също така да следваме зелената туристическа маркировка, която се отклонява вляво под Сухи връх и слиза директно в Бояна, без да минава през Боянското езеро.
От хижа „Камен дел“ към Бояна – „Скритата пътека“ (източната)
Пътека, която започва от хижа „Камен дел“ и завърша при Боянското езеро, т.е. може да се използва за спускане в посока Бояна (а дори и към Драгалевци), като върви по склона източно от хижата. Пътеката е стръмна и в горната част по-технична, а в долната по-бърза. Ползва се рядко от туристите, което я прави доста подходяща за планинско колоездене, но все пак имайте едно наум – не е трасе за спускане. Точно заради по-рядкото ѝ ползване навремето тя се сдоби с името „Скритата пътека“.
От хижа „Камен дел“ се хваща алеята към заслон „Кикиш“ и Бай Кръстьо. В началото има леко изкачване. След 350 м, в т.02 започва пътеката наляво, т.е. спускането. В началото е по-тясна и технична, после се разширява и става по-бърза, но и доста стръмна. В т.03 достигате популярната пътека, свързваща Драгалевския манастир и Боянското езеро. По нея наляво ще стигнете до Боянското езеро (т.04), откъдето има поне два варианта за спускане. Ако в т.03 тръгнете надясно, ще стигнете до Драгалевския манастир, като карането е предимно надолу, но все пак има и изкачвания, както и преминаване през 2-3 каменни реки.