В този видеоклип Борис Първанов е заснел някои от потайностите на Люлин планина в близост до Банкя и кварталите ѝ. За повече подробности вижте неговото описание:
Нещо хубаво заради ограниченията 🙂 В търсене на разнообразие в Люлин планина, намерихме тази чудесна пътечка тип “single track”. Сложихме едно сегменче, ей така за спорта: https://www.strava.com/segments/23606993
Ето и една примерна врътка, която включва пътеката и останала част от спускането във видеото до Банкя: https://www.strava.com/routes/26092761. От Алея на здравето през кв. Михайлово. Изкачването до хижа Люлин е единственото караемо на 100% в района, но след дъжд калта е от най-гадния тип (в началото след последните къщи). След хижата до вр. Райлово градище бутането е брутално! :))) Но си струва! Хубава гледка и много приятна пътека по билото, която ще ви отведе до Западно-Люлински Signal track.
Борис Първанов споделя видеоклип от една алея над кв. Михйлово на гр. Банкя, която може да бъде включена в най-различни маршрути в западния дял на Люлин планина. Преди години тя бе значителон по-тясна, но моторизираните са я разширили до неузнаваемост. 🙁 В настоящия си вид пътеката е доста бърза и скоростна и сравнително лека като терен, но винаги карайте по ня с повишено внимание, защото се ползва често и от пешеходци.
Ники Станоев показва в това видео още няколко от кратките, но много забавни пътеки над Панчаревското езеро.
Важно е да уточня, че името на видеото не е свързано с маршрута „Зиг-Заг“, който следва друга пътека, на практика основната в района. Тези във видеото са разположени около нея, най-общо казано.
Първата пътека всъщност е кратко трасе със скокчета и виражи, изградено преди много години от няколко младежи. Тогава се казваше UHA Trail (UHA трасето). Поддържа се и в наши дни, но не зная от кого точно.
Втората пътека излиза на „Пътеката с гледката“ и се пуска по нея към алеята покрай езерото.
Кратък маршрут над Горна баня, който ще се хареса както на напреднали колоездачи, така и на по-неуверените, защото пътеката за спускане в по-голямата си част не е трудна, макар че на отделни места има и по-предизвикателни участъци. Продължителността и денивелацията не са големи, така че обиколката е подходяща за бързо каране преди или след работа. Макар че в Люлин планина по принцип има гадна кал, точно по този маршрут едва ли ще срещнете много от нея.
Началото е от паркинга в м. Манастирски поляни (позната още като вилна зона „Люлин“ или Бонсови поляни). Първоначално поемаме в източна посока, т.е. по пътя към Горна баня и София. В т.02, където пътят завива наляво, ние поемаме вдясно по черен път покрай последните вили. Нагоре следваме само основния път, има и зелена маркировка. Някога беше асфалтов път, но вече почти не е останала такава настилка. В т.03 пропускаме отбивка вляво (маркирана с червен цвят в посока Владая), в т.04 достигаме кръстовище в подножието на вр. Дупевица, при което сме надясно към портала на изоставеното поделение, което бе окупирало върха допреди няколко години.
По принцип маршрутът не минава през самия връх, но ако желаете да го посетите и да погледнете София оттам, в т.05 (където е плацът на поделението) можете да се отклоните по първия път вляво, следвайки допълнителния трак, и да обиколите върха, отбивайки се до него (това ще добави още 1.3 км към маршрута, но предимно по равно).
Спускането започва от т.05 по втория път наляво – той е асфалтов и слиза към едни от по-големите изоставени сгради на поделението. Преди тях, в т.06 надясно започва пътеката. Началото ѝ е стръмно, после прави остър завой надясно и започва да подсича склона с минимален наклон. В т.07 пресичаме широка и изровена пътека и продължаваме по подсичащата склона пътека в източна посока. В т.08 достигаме кръстовище с друга, по-широка пътека – пресичаме я и продължаваме леко вляво и надолу. В т.09 пропускаме широка пътека надясно и продължаваме надолу, завършвайки точно при отбивката за хижа „Манастирски поляни“, т.е. съвсем близо до паркинга.
Стръмна и изровена камениста пътека, използвана основно от мотори и ATV-та. Започва от изоставеното военно поделение при вр. Дупевица и завършва при манастира в близост до м. Манастирски поляни над Горна баня. Пътеката е сравнително права и не бих казал, че е особено интересна, но за някого може да е начин да разнообрази карането си в района, ако вече се е наситил на другите пътеки. По-стръмните и трудни участъци са в горната половина; в долната наклонът става по-малък и пътеката е по-приятна, но пак трябва да внимавате за улеи на някои места.
Отсечката започва от центъра (плаца) на поделението – т.01. Ако застанете с гръб към пътя, водещ до него (т.е. с лице на север), поемете по черния път вдясно, водещ към близката мачта с антени. Преди мачтата (т.02) караме по пътя наляво и надолу. Пътят води до изоставена постройка, но преди нея в т.03 наляво започва същинската пътека. Оттук караме само нправо и надолу по основната и най-широка пътека. В т.04 сме надясно, а в т.05 излизаме на черен път, по който надясно достигаме манастира.
Много приятна пътека, започваща от изоставеното военно поделение край вр. Дупевица и завършваща в м. Манастирски (Бонсови) поляни над Горна баня. Като цяло пътеката не е никак трудна, с изключение на 1-2 кратки участъка.
Отсечката започва от центъра (плаца) на поделението – т.01. Ако застанете с гръб към пътя, водещ до него (т.е. с лице на север), поемете по стар асфалтов път наляво и леко надолу. Той се спуска към една от по-големите сгради на изоставеното поделение. Малко преди нея, в т.02 надясно започва пътеката – има и табела с туристическа маркировка. След кратко стръмно спускане пътеката завива вдясно (т.03) и започва да подсича склона, следвайки липсващата вече ограда на поделението. В т.04. пресичате широка и стръмна пътека, изровена от мотори и ATV-та, и продължавате от другата ѝ страна по приятна подсичаща горска пътека, която е ту по-широка, ту по-тясна. По принцип тепенът позволява каране с висока скорост, но внимавайте, защото може да има всякакви изненади – както паднали дървета, така и напречни улеи от мотори. В т.05 достигате кръстовище с друга пътека – тук продължете по втората пътека вляво, с лек наклон надолу. В т.06 пропускаме широка пътека надясно и продължаваме надолу, завършвайки точно при отбивката за хижа „Манастирски поляни“.
Кристиян Петров, автор на видеото: Последното каране преди карантината беше брутално яко и вече не ни остана нищо друго, освен да си седим по домовете и да си мечтаем нещата да се оправят възможно най-скоро, а и да гледаме по някое друго видео, за да поддържаме огъня. 🙂
В това видео Ники Станоев всъщност е заснел две от най-популярните пътеки край София и по-специално над яз. Панчарево. Изкачването е по „Пътеката с гледката“, която може да се кара в няколко варианта надолу, но нагоре този от видеото е най-оптимален. Спускането пък е по пътеката „Зиг-заг“, която е хубава и за изкачване обратно.
Ето и мнението на Ники за нея: Много готина пътека за разходка и тичане. За колело също е подхояща, но само през седмицата, рано сутрин и късно вечер. През събота и неделя, когато времето е хубаво, по тази пътека е нещо като на бит пазар. Това видео е направено в делничен ден и 7.30 ч сутринта. 🙂