„Лудницата“ над Нови Искър

Written by

„Лудницата“ е една кратка, но съдържателна пътека по южния склон над кв. Курило на гр. Нови Искър. Видях я във видео на Борис Първанов и от негова GPS следа в Strava я „изрязах“, за да я публикувам тук като отсечка.

Пътеката е с типичните за южните склонове характеристики – каменисти участъци, суха и песъчлива почва, подходяща за каране почти целогодишно. На картата може да видите черния път, по който се стига до нея – той е доста стръмен, така че за ХС карачи ще е добра тернировка, а за хора с АМ/ендуро велосипеди може да се наложи да побутат тук-там.

Името на пътеката е такова заради намиращата се наблизо психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Тя пък е непосредствено до манастир със същото име и точно от него (гледайки картата) вероятно може да се направи кратък кръгов маршрут с включване на пътеката в него. Тя може да стане част и от по-дълги карания в района, а също така може да се комбинира с намиращите се сравнително близо пътеки над Кътина и Подгумер.

с. Плана – вр. Егеница / Хайдушко кладенче

Written by

Планината Плана предлага много възможности за леки и приятни маршрути в близост до София, подходящи за деца и за начинаещи/неуверени планински колоездачи. Настоящият е точно такъв и има немалко сходства с маршрута около вр. Дуралия, само че тук карането е удължено до Хайдушкото кладенче и вр. Евгеница.

Погледнат отгоре, маршрутът изобразява осмица с лъч до вр. Егеница. По него почти няма сериозни изкачвания – редуват се кратки и плавни промени в наклона, а панорамата към Витоша е страхотна. Началната и крайната точка на велопохода е в центъра на махала Чаршията на с.Плана. На отиване се минава покрай трите връхчета, чиито имена завършват с „камък“ – Самоковишки, Марчин и Андреев. Заобикаля се от изток масивът на вр.Манастирище, докато на връщане това се прави от запад. „Обратният“ завой е при вр. Егеница и Хайдушкото кладенче, сгушено във великолепна букова гора под въпросния връх. (Има опция за продължаване на север, та чак до Дяволския мост покрай някогошния Кръстат дъб и Кокалянски манастир, но за това спускане се изискват по-сериозни технически умения, а и тогава маршрутът вече няма да е кръгов, т.е. трябва да се подсигурите логистично.) Излизането на асфалта на връщане е при Бурнашка махала на с. Плана, откъдето остава 1 км до началната точка.

Хайдушкото кладенче работеше, макар и със слаб дебит, дори след голямата суша през лятото и есента на 2024 г., така че вероятно може да се разчита на вода в него дори и в такива периоди.

Маршрутът е описан и изпратен от Георги Панталеев.

По средното течение на река Планщица

Written by

Кръгов маршрут с начална и крайна точка при Телепорт „Плана“ (телекомуникационната станция на БТК в Плана). Първият етап от маршрута е по долината на р. Планщица, дълъг близо 3 км. Реката се пресича два пъти (в началото и в края) по бродове, но за второто пресичане има импровизиран пешеходен мост. Единственото сериозно качване за целия маршрут е след напускането на долината на р. Планщица, дълго около 1.5 км. Следва като цяло водоравно каране по поляните покрай трите коти с имена, завършващи с „камък“ – Андреев камък, Марчин камък и Самоковишки камък. Излиза се на асфалтовия път между с. Плана и телепорта при Тодорова махала.
Малко по-надолу, вече по асфалта към станцията, в началото на гората е единствената чешма от целия маршрут – чешмата на Горското стопанство. Целогодишно работи. Велопоходът завършва с 2 км приятно спускане по асфалта до Телепорта.

Маршрутът е описан и изпратен от Георги Панталеев.

Банкя – Пантеон „Майка България“ – Божурище

Written by

Борис Първанов представя още един дълъг крос-кънтри маршрут от гр. Банкя до с. Гургулят, чиято главна цел е посещение на Пантеон „Майка България“. В близост до селото се намира и местността Пеклюк с едноименното ждрело, екопътека и няколко пещери. На връщане се минала през индустриалния парк „София-Божурище“, който също може да бъде интересен за някого. А иначе карането е по асфалт и черни пътища, което го прави доста леко като терен, но пък за сметка на това е доста дълго. Подходящо е за преходните сезони и дори за тренировки през зимата, но във всички случаи трябва да изберете период с няколко сухи дни, защото след дъжд много от черните пътища ще са лепкаво-кални и направо труднопроходими.

Гледайте видето, за да добиете представа какво да очаквате: https://www.youtube.com/watch?v=kBVntZ1ZZ8c

Урановият рудник над Сеславци 5

Written by

Петият маршрут с такова име се изкачва от Сеславци до вр. Баланов дел и оттам се спуска по стръмни и трудни моторджийски пътеки обратно. Като техническа трудност това определено е едно от по-трудните карания в района и ще се хареса само на хора, които са свикнали да карат по трудни терени и не се плашат от улеи, коловози, нестабилни камъни и шума.

Началната точка на маршрута е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие, защото спускането завършва малко по-нагоре по пътя, а пък преди тази точка има няколко удобни места за паркиране – отбелязани са и с точки в GPS следата. Разбира се, ако предпочитате, може да паркирате и в центъра или в покрайнините на Сеславци и да започнете карането от там – това ще добави още 1-2 км към дължината. Наситеността с пътеки и маршрути в района позволява, ако търсите по-дълго каране, да комбинирате този маршрут с почти всеки от другите над Сеславци.

Изкачването е леко и приятно, като следва основния черен път през табаните на изоставените уранови рудници над Сеславци, по който достигаме чак до билото на Софийска планина. Наклонът нагоре е плавен и равномерен, това е едно от най-щадящите изкачвания по южните склонове на Стара планина. Започвайки от началната точка 01, поемаме по десния път и следваме асфалта до т.03, където продължаваме по черен път вляво (а асфалтът се спуска надясно към една от площадките на рудника). Черният път се изкачва с множество серпентини нагоре по склона чак до билото – пропускайте всякакви второстепенни отбивки, включително началото на пътеките „Мижавата“ и „Паралелната“ в т.04. В т.05 излизаме на билния път и продължаваме по него наляво (изток), като минаваме покрай вр. Керимова чука и се спускаме до една седловина, където започва „Скритата“ пътека (т.06). Нашият маршрут обаче продължава с едно последно (и по-стръмно) изкачване по черния път към вр. Баланов дел. В т.07 се отбиваме от черния път по занемарена горска пътека вляво и след стотина метра по нея достигаме върха, където в т.08 пътеката се разделя. Карайте по лявата, която излиза на едни поляни и започна да се спуска през рехави горички. В т.09 и т.10 според картата има пътеки наляво, но на живо са почти незабележими и със сигурност е най-добре да си карате по най-ясната пътека направо. След т.10 тя тръгва доста по-стръмно надолу по склона под формата на улей, който прави леки завои вляво и вдясно, но като цяло е техничен и труден за каране, по нестабилен терен. В т.11 излизаме на стар черен път и продължаваме по него направо, а в т.12 пропускаме отбивка вдясно. В т.13 пътят излиза на широки ливади – тук трябва да следвате GPS-а, карайки направо през поляните в южна посока без ясна пътека. Такава се появява в края на поляните, където наклонът се увеличава. Отново е моторджийска, отново е трудна като терен, но сравнително права. В т.14 пресичаме отново черния път и с последен стръмен участък завършваме в т.15 на асфалтовия път към рудниците, по който се изкачихме.

Както и другите карания в района над Сеславци, този кратък маршрут е идеален за пролетни и есенни карания, а също и при по-меки зимни дни без сняг. Няма проблем да го пробвате дори и в горещите летни дни, тъй като изкачването е предимно на сянка, а малката дължина позволява да се прицелите в по-хладните сутрешни или следобедни часове, без да рискувате да „излезете от графика“. В сухите месеци обаче сцеплението по пътеките надолу ще е още по-лошо, т.е. карането ще е по-трудно.

Редно е, разбира се, отново да повторя предупрежденията относно миналото на този район, добивът на уранова руда, съмненията дали той е достатъчно чист и рекултивиран, дали радиационният фон е в допустимите норми и т.н. Официално всичко е наред, но няма как да съм 100% сигурен. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.

Урановият рудник над Сеславци 4

Written by

Продължавайки поредицата от кратки маршрути над Сеславци, които използват за изкачване хубавия черен път с лек и приятен наклон през табаните на изоставените уранови рудници, стигаме до номер 4. Главен акцент в него е „Паралелната“ пътека, която е една от по-новите в района и е много приятна, тясна, игрива и леко дива пътечка. Както и другите карания в района над Сеславци, този кратък маршрут е идеален за пролетни и есенни карания, а също и при по-меки зимни дни без сняг. Няма проблем да го пробвате дори и в горещите летни дни, тъй като изкачването е предимно на сянка, а малката дължина позволява да се прицелите в по-хладните сутрешни или следобедни часове, без да рискувате да „излезете от графика“. Теренът е сравнително лек и подходящ дори за по-неуверени карачи, но все пак маршрутът не е подходящ за начинаещи, тъй като за тях малката широчина на пътеката може да е проблем. В същото време спускането е достатъчно забавно и за по-напреднали, тъй като при по-висока скорост пътеката се усеща по съвсем различен начин и е достатъчно предизвикателна.

Наситеността с пътеки и маршрути в района позволява, ако търсите по-дълго каране, да комбинирате този маршрут с почти всеки от другите над Сеславци.

Началната точка на маршрута е над Сеславци, при разклона към изоставената и рушаща се административна сграда на уранодобивното предприятие, защото преди тази точка има няколко удобни места за паркиране – отбелязани са и с точки в GPS следата. Разбира се, ако предпочитате, може да паркирате и в центъра или в покрайнините на Сеславци и да започнете карането от там.

Навигацията нагоре е съвсем лесна, но надолу е добре да имате GPS, защото има къде да объркате пътеката. Започвайки от началната точка 01, поемаме по десния път и следваме асфалта до т.03, където продължаваме по черен път вляво (а асфалтът се спуска надясно към една от площадките на рудника). Черният път се изкачва с множество серпентини нагоре по склона – пропускайте всякакви второстепенни отбивки и следвайте само основния път до т.04, където при поредната лява серпентина вдясно се отклонява пътеката. В началото тя е много широка, била е черен път. В т.05 се разделя и караме наляво, като наклонът малко се вуличава. В т.06 пътеката отново се разделя – надясно е „Мижавата“, а ние продължаваме наляво по „Паралелната“. Тя започва да подсича вр. Винорел от източната му страна. В т.07 и т.08 наляво има моторждийски пътеки, които са по-широки и по-ясни от „Паралелната“, но са препречени от паднали дървета, така че в тези точки е важно да спрете, да огледате терена и GPS-а и да намерите продължението на тясната пътека вдясно по склона. След т.08 преминаваме през едно дере и после пътеката става сравнително права и с лек наклон, но в т.09 се губи заради паднали дървета – тук трябва да се продължи вляво, в началото без пътека, направо през гората. После отново влизате в следите от моторите и с кратко стръмно спускане излизате надясно към долината на р. Беровица, където е краят на пътеката (т.10). Прибирането към Сеславци е надясно по черния път в долината до т.11, където трябва или да се приберете наляво към центъра на селото, или надясно и нагоре към колите, ако сте ги оставили някоде около началната точка на маршрута.

За съжаление към момента нямам снимки от маршрута, тъй като го карахме на един дъх, без да спираме, но по-нататък ще добавя и такива.

Редно е, разбира се, отново да повторя предупрежденията относно миналото на този район, добивът на уранова руда, съмненията дали той е достатъчно чист и рекултивиран, дали радиационният фон е в допустимите норми и т.н. Официално всичко е наред, но няма как да съм 100% сигурен. Ако това ви притеснява, по-добре пропуснете този маршрут.

Сеславци | „Връхната“

Written by

Както се досещате, щом сме ѝ дали такова име, тази пътека трябва да започва от някой връх и това е вр. Баланов дел (1198 м н.в.), който е горист и се издига точно над с. Сеславци. Разбира се, от другите върхове над селото също има пътеки, но тази започва най-отвисоко, затова я кръстихме по този начин.

Иначе пътеката е типично моторджийска и е една от по-трудните в района, защото на доста места е стръмна, камениста, изровена, с нестабилни камъни под гумите, а в късна есен към всичко това се добавя и доста шума, която прави нещата още по-трудно предвидими. И все пак, всичко това е добре дошло, ако човек иска да разнообрази другите (по-леки) пътеки над Сеславци с нещо наистина трудно и технично.

Изкачването до началото на пътеката също е повече в сравнение с другите, но иначе е по същия плавен и много приятен черен път през табаните от урановите рудници чак до билото, после наляво (запад) по билния път покрай вр. Керимова чука до вр. Баланов дел.

Началото на отсечката (т.01) е малко преди върха, където от черния път се отделя една не много ясна и чиста пътека в гората. След стотина метра изкачване по нея достигаме вр. Баланов дел и пътеката се разделя (т.02) – продължаваме по лявата, през едни поляни и започваме да се спускаме. Пътеката е сравнително ясна на повечето места. В т.03 и т.04 според картата има пътеки наляво, но на живо са почти незабележими и със сигурност е най-добре да си карате по най-ясната пътека направо. След т.04 тя тръгва доста по-стръмно надолу по склона под формата на улей, който прави леки завои вляво и вдясно, но като цяло е техничен и труден за каране, по нестабилен терен. В т.05 излизаме на стар черен път и продължаваме по него направо, а в т.06 пропускаме отбивка вдясно. В т.07 пътят излиза на широки ливади – тук трябва да следвате GPS-а, карайки направо през поляните в южна посока без ясна пътека. Такава се появява в края на поляните, където наклонът се увеличава. Отново е моторджийска, отново е трудна като терен, но сравнително права. В т.08 пресичаме отново черния път и с последен стръмен участък завършваме в т.09 на асфалтовия път към рудниците.

Сеславци | „Паралелната“

Written by

Можете да срещнете тази пътека и под други имена – например „Новата“ или „Паралелна вселена“. Второто е просто по-дълъг вариант на това, което е в заглавието и отразява факта, че има общо начало с най-старата и популярна пътека в района (наричана напоследък „Мижавата“), след което се отделя от нея и върви общо взето успоредно, ако човек я гледа на картата. „Паралелната“ е и също толкова добра и забавна за каране, като някои хора дори я харесват повече заради това, че е по-дива, доста тясна и има някои по-интересни участъци от техническа гледна точка, без да е по-трудна обаче. Има и къде да се обърка човек, така че при първото каране по нея е важно да следите внимателно GPS-а и краткото описание долу. За съжаление за момента няма нито една снимка от пътеката, защото я карахме на един дъх и не спирахме за фотографиране.

Както стана ясно, началото на „Паралелната“ съвпада с това на „Мижавата“, т.е. започва от същия завой на черния път през урановите рудници към билото. В т.02 сте наляво, а в т.03 двете пътеки се разделят – „Мижавата“ продължава надясно, а „Паралелната“ наляво, след което започва да подсича вр. Винорел от източната му страна. В т.04 и т.05 наляво има моторждийски пътеки, които са по-широки и по-ясни от „Паралелната“, но са препречени от паднали дървета, така че в тези точки е важно да спрете, да огледате терена и GPS-а и да намерите продължението на тясната пътека вдясно по склона. След т.05 преминаваме през едно дере и после пътеката става сравнително права и с лек наклон, но в т.06 се губи заради паднали дървета – тук трябва да се продължи вляво, в началото без пътека, направо през гората. После отново влизате в следите от моторите и с кратко стръмно спускане излизате надясно към долината на р. Беровица, където е краят на пътеката (т.07). Прибирането към Сеславци е надясно по черния път в долината.

Витошица – яз. Мещица – с. Расник

Written by

Лек и приятен маршрут в района между Банкя и Брезник, който е напълно подходящ за начинаещи. Изкачванията и спусканията са много полегати, терените са леки – около 4-5 км са по асфалт, останалите са по черни пътища без коловози.

Началото е от м. Форта, където има военно поделение (при неговия портал е началната точка), а в близост са и в.з. Витошица (тя се води към Банкя и нейния кв. Клисура) и Клисурския манастир (ако решите, може да оставите колата и на паркинга пред манастира, което ще добави още малко каране по асфалт в двете посоки).

От портала на поделението (т.01) се тръгва в южна посока покрай оградата му и след него пътят прави широк завой надясно и в т.02 се разделя – продължава се по левия път с полегато спускане до язовир Мещица. Малко преди язовира има разклон (т.03), при който левият път изглежда по-занемарен, но точно по него трябва да продължите, защото по-ясният десен път стига до едно поле с царевица и там се губи. След язовира се продължава към с. Мещица, но преди да влезете в него, трябав да се отклоните надясно в т.04 покрай р. Ралевска. След това в т.05 пътят пресича една жп линия и започва да се изкачва към с. Расник. При достигането му (т.06) завиваме надясно и се връщаме към жп линията, като този път минаваме над един тунел. В т.07, преди с. Радуй, отново завиваме надясно и се прибираме към началната точка на маршрута.

Маршрутът е записан и изпратен от Юрий Васенда.