Кръгов маршрут с изкачване по асфалт до хижа „Пионерска“, покоряване на вр. Зекирица (най-високия в Лакатишка Рила), каране по билото на тази красива планина и спускане към с. Сапарево по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.
Сапарева баня – хижа „Пионерска“ – м. Лажо – Сапарево
Кръгов маршрут с изкачване по асфалт до хижа „Пионерска“, каране по част от билото на Лакатишка Рила и спускане към с. Сапарево по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.
От Сапарева баня с изкачваме през Паничище до хижа „Пионерска“, където по черен път слизаме към дерето на р. Джерман и се изкачваме от другата му страна към билото. Хващаме билния път в северна посока и караме предимно надолу (има само едно по-сериозно изкачване) до м. Лажо, където продължаваме към Сапарево – първо по черен път и после по пътеката.
Пътеката под м. Лажо над Сапарево
Типична „местна“, немаркирана пътека, използвана от сапаревци за извеждане на животни към планината, но за жалост в последните години явно все по-рядко, защото на места е леко обрасла. Движи се предимно в млада иглолистна гора, почвата е песъчлива и позволява каране почти през всеки сезон. Теренът определено не е за начинаещи – има и улеи, и ронливи, подвижни камъни, и забавни прагове, тук-там някоя серпентина… вече разбрахте, че за напреднали карачи тя е разнообразна и си струва човек да я пробва! А да не говорим за това, че след каране по нея можете да завършите деня с минерален басейн в Сапарева баня, с което програмата да стане още по-пълна.
Пътеката започва буквално „в нищото“, но има мнго варианти за маршрути, по които да стигнете до нея и по този начин тя е много ценна за тези, които предпочитат спусканията им да са по пътеки, а не по черни пътища, защото в Лакатишка рила почти няма други пътеки.
Рилски езера – Отовица – Овчарци (през вр. Кабул)
Наближава есента, а с нея аромата на печени чушки и хладен ветрец. Едно чудесно каране по не дотолкова популярната линия на спускане от вр. Кабул до хижа „Отовица“.
Рилски езера – Отовица – Кабул – Овчарци – Сапарева баня
Още една GPS следа от Христо Христов с начало Рилски езера, минаване покрай вр. Отовица и едноименната хижа и край в Сапарева баня. Различното спрямо „класическия вариант“ е спускането през вр. Кабул и вр. Крива соспа – пътека, която е немаркирана и по-рядко ползвана, но също така технична и предизвикателна.
Логистично е най-лесно да оставите една кола в Сапарева баня, да се качите с другите до лифта и после да ги приберете. Качването до Рилски езера може да стане с лифта от Паничище или на ход. Имайте предвид, че в този район парковата охрана може да ви направи забележка или дори да ви санкционира, макар че ако обясните, че няма да карате през езерата, а просто ще поносите и побутате към друга част на планината, вероятно няма да има проблеми. Качването към вр. Отовица е стандартно по пътеката през ез. Окото. След това обаче не се продължава по маркировката към хижа „Отовица“, а се хваща пътеката към вр. Кабул. Надолу след вр. Крива соспа пътеката става супер технична, даже има две некараеми места (високи прагове) в гората. Минава се и покрай краварник с големи, агресивни кучета – бъдете подготвени и за това. От хижа „Отовица“ се продължава по стандартната пътека към Овчарци.
Рилски езера – Отовица – хижа „Отовица“ – Овчарци – Сапарева баня
Един от много възможни високопланински маршрути в тази част на Рила, превърнал се в класика за някои от любителите на тази планина и на супер-техничините терени, каквито изобилстват по тези пътеки. Описан е по GPS следа от Христо Христов (вижте и свързаното с маршрута видео).
Началото е от горната станция на лифт „Рилски езера“, който улеснява преодоляването на част от денивелацията. Имайте предвид, че в този район парковата охрана може да ви направи забележка или дори да ви санкционира, макар че ако обясните, че няма да карате през езерата, а просто ще поносите и побутате към друга част на планината, вероятно няма да има проблеми.
До вр. Отовица изкачването е предимно бутане и носене, после започва техничното каране към едноименната хижа. На места GPS следата напуска маркираните пътеки, но предполагам, че на терен има някакви алтернативни линии, които не са отбелязани на картата. От хижа „Отовица“ се поема към с. Овчарци и Сапарева баня – първо по черен път, после по технична пътека.
Маршрутът има такъв вид, защото логистично е най-лесно да оставите една кола в Сапарева баня, да се качите с другите до лифта и после да ги приберете.
Отовица с Христо Христов
Лифт „Рилски езера“ – ез. Окото – вр. Отовица – хижа „Отовица“ – село Овчарци. Една любима класика, която не омръзва, но за съжаление МПС-тата унищожават пътеките успешно. Има доста носене, бутане, билно каране, красоти и зверски спускания. Технически много труден терен, разнообразен и красив. Изисква се добра издържливост, дълъг ден и добри умения.
Ташмандра с Христо Христов
Пътеката от вр. Ташмандра към Овчарци е една от най-обичаните „класики“ в Рила не само през лятото, но дори и през есента. Кога обаче би било по-подходящо за високата планина, ако не сега, в месеците с горещи следобеди и дълги дни?
Е, случва се понякога да има и някой дъждовен облак, както е било при карането на Христо – в клипа се вижда, че пътеката е мокра, но това като цяло не ѝ се отразява лошо, защото почвата е песъчлива и не се превръща в лепкава кал.
А иначе пет минути няма как да стигнат за пътека с дължина 8 км, но Христо е подбрал някои от най-интересните и типични секции по нея, така че да добиете представа за целия ѝ разнолик характер.
Вр. Ташмандра – Сапарева баня (през Черната скала) – още едно парче от пъзела
Още едно епично спускане от вр. Ташмандра, но този път директно към Сапарева баня. Описано е подробно от Явор Стоянов. В сравнение с другата пътека, която слиза в Овчарци, за тази може да се каже, че е с една идея по-лесна и по-скоростна, но това е доста условно, защото и по нея има доста технични елементи от всякакъв вид.
Сапарева баня – Паничище – вр. Ташмандра – Овчарци
Хитът в края на сезона! Това е неизбежното определение за тази пътека, която от момента, в който бе открита от Явор Стоянов (Явката), скоропостижно бе “налазена” от корояди, скакалци, храсталясници, криви спици и всякакви други знайни и незнайни елементи, населяващи родното МТБ пространство. Недоволни засега няма!
Всъщност пътеката е подходяща за целия период от стопяването на снега по високите части (обикновено през юни) до падането на новия (обикновено през ноември). Без да преувеличавам, това е едно от най-любимите карания за любителите на технични и трудни пътеки, тъй като спускането е лесно достъпно (за разлика от други пътеки в Рила) и е с дължина около 8 км! А освен това е и достатъчно разнообразно.
Като физическо натоварване маршрутът в този си вид е тежък, но не прекалено – на практика изкачването до Паничище ми се стори по-лесно от очакваното. Много хора обаче предпочитат да се качат нагоре с автомобили и след тва шофьорите да се върнат с такси или с друг автомобил, за да си ги приберат. Тогава усилието за превземане на върха намалява значително.