Още един маршрут от Говедарци до Сапарево, който не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а при това достигайки Зекирица – най-високия връх на Лакатишка Рила. В началото обаче изкачването е много плавно – на практика първите няколко км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) и дълго изкачване до вр. Зекирица, където има навес с пейки и маси и може да отморите. Следва много приятно каране по билото в серевна посока до м. Лажо (преобладават спусканията), а оттам вече стремглаво губим височина в посока с. Сапарево – първо по черен път, после и по хубава, технична пътека.

Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (10.3 км) завиваме надясно по черен път покрай р. Темна. След малко се отделяме от нея и изкачването става по-стръмно, но като цяло наклонът е постоянен и поносим. Малко преди Зекирица има един разклон, при който по-широкият път продължава вдясно, а ние хващаме левия, по-рядко ползван, който ни извежда близо до върха. От Зекирица сме на север по билния път до м. Лажо и оттам към Сапарево.

Рядко се случва маршрут да е с такава точна дължина. И за останалите му характеристики може да се каже, че „всичко е точно!“. Има си дълго и много плавно изкачване – на практика първите 8 км покрай р. Лакатица са почти равни и човек може да загрее и да влезе в добро темпо. След това има по-стръмно (но все пак изцяло в рамките на нормалното) изкачване до билото на Лакатишка Рила и по-специално до седловината Лажо, откъдето първо по черен път, а после и по технична пътека се спускаме към с. Сапарево.

Още от заглавието е ясна и основната особеност на маршрута – той не е кръгов! Поради това изисква допълнителна логистика, т.е. подходящ е за хора, които могат да си осигурят някакъв поддържащ транспорт (приятел, член на семейството и т.н.). Затова пък изкачването е по-малко от спускането, а кой не обича такива маршрути?

Кратко описание: Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“, т.01 в GPS следата). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.02 (8.6 км) се отделяме надясно по черен път, който предимно с плавен наклон се изкачва към билото и м. Лажо (т.03). Единствената трудност по този път са локвите, които понякога са доста големи и дълбоки, дори и през лятото. Затова той не е подходящ след дъждовни периоди. От седловината продължаваме надясно по черен път, докато достигнем т.04 (16.7 км), където вляво търсим началото на пътеката. По нея се спускаме до с. Сапарево.

Много приятен и сравнително лек като натоварване маршрут, който обаче изисква допълнителна логистика, тъй като се тръгва от една точка (високо в планината) и се завършва в съвсем различна долу в подножението. По този начин карането се кара повече надолу, като все пак има две по-осезаеми изкачвания – първото е до вр. Зекирица, който е най-висок в Лакатишка Рила. Основното спускане към с. Сапарево е по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.

Кратко описание:
Тръгваме от хижа „Пионерска“ и караме по широкия и хубав черен път в посока хижите „Ловна“ и „Вада“. Подминаваме отклоненията за първата и при разклона за „Вада“ поемаме нагоре по стръмен, но сравнително кратък черен път, който ни отвежда към вр. Зекирица. Оттам преминаваме по билото в северна посока до м. Лажо и се спускаме в Сапарево.

Много приятен и доста лек като натоварване маршрут, който обаче изисква допълнителна логистика, тъй като се тръгва от една точка (високо в планината) и се завършва в съвсем различна долу в подножението. По този начин карането е преобладаващо надолу, като все пак има едно по-дълго изкачване до билото на Лакатишка Рила и няколко по-кратки след това. Основното спускане към с. Сапарево е по комбинация от черен път и кратка, но технична и съдържателна пътека.

Кратко описание:
Тръгваме от хижа „Пионерска“. По черен път слизаме към дерето на р. Джерман и се изкачваме от другата му страна към билото. Хващаме билния път в северна посока и караме предимно надолу (има само едно по-сериозно изкачване) до м. Лажо, където продължаваме към Сапарево – първо по черен път и после по пътеката.

Това е един съвсем кратък маршрут, който включва една технична пътечка, започваща под м. Лажо и завършваща в с. Сапарево. По принцип описаният маршрут е най-краткия и бърз начин да стигнете до нея, но в интерес на истината не е най-хубавия, защото изкачването по черния път е стръмно, като цяло и открито, така че не е от най-приятните. В МТБ Справочника можете да намерите други, по-дълги и панорамни маршрути, които включват въпросната пътека, но също така и каране по част от билото на Лакатишка Рила, разкриващо страхотни гледки към Мальовишкия дял на Рила. През зимата и ранна пролет обаче тези маршрути не са проходими, докато този тук би трябвало да е готов за каране още с отдръпването на снега, а и при всеки друг случай, в който нямате достатъчно време за някое от по-дългите карания.