Този маршрут е само по асфалт, но точно заради това може да е приятен на определен кръг колоездачи, а и карането все пак е в планината – по склоновете на Родопите южно от Пловдив. GPS следата е записана от Иван Ралчев през зимата, когато именно е подходящо да изберете автомобилните пътища, за да се раздвижите, освен ако не искате да се срещнете с изобилие от кал по черните пътища в района. Описанието също е на Иван Ралчев.

Тръгва се от Пловдив в посока Куклен, като по пътя се минава през Брестник. Когато стигнете в Куклен, поемате по отклонението за манастира „Св.св. Козма и Дамян“ – реално оттук започва същинското изкачване, като гледките и обстановката са много приятни. Естествено, като почти всички асфалтови пътища към манастири, местности и забележителности, това шосе също е доста натоварено с автомобили, така че внимателното каране е задължително. Следваме само главния път до самия манастир, където е препоръчително да си направите почивка, за да го разгледате, може и в съчетание с обяд (класиката: тройка кебапчета с биричка) на поляната над аязмото. След почивката поемате пак по главния път в посока Гълъбово, като малко след манастира е последното малко по-сериозно изкачване. След параклиса „Въведение Богородично“ започва спускането надолу, като 2-3 километра по-късно пристигате в Гълъбово. След това поемате в посока х.„Здравец“ и около 200 метра след табелата завивате надясно към Марково. Следва приятно спускане към селото с красиви панорамни гледки. След като стигнете Марково, може да поемете по дадените координати към Пловдив, като минавате през кв. Коматево, аквадукта при Коматевския възел, Младежкия хълм и Цар Симеоновата градина.

Обобщение:
Маршрутът е сравнително лек и приятен, с разнообразни гледки, много подходящ за тези, които обичат да карат по асфалт, също така и за по-влажните и студени сезони през годината, когато пътеките са кални и не ви се омазва до ушите. По пътя има достатъчно чешми, така че водата, която е необходимо да носите, е около литър. Хапване също има по пътя, но може и да си носите нещо за обяд, ако искате да хапнете сред природата. Вниманието за автомобили по пътя трябва да е повишено, понеже това шосе е сравнително натоварено, особено на влизане и излизане от Пловдив.

Това е един дълъг и натоварващ маршрут в околностите на Пловдив, описан и изпратен от Иван Ралчев, който обаче е предимно по леки терени – асфалт и черни пътища. Разбира се, при дистанция 55 км винаги може да се намерят и по-трудни участъци, но като цяло техническата трудност е ниска до средна. Ако не харесвате дълги изкачвания по асфалт или нямате нужната физическа подготовка, може като алтернатива да се изкачите до хижа „Здравец“ с автомобил (стига да има кой да го върне), автобус или някакъв друг организиран транспорт.

Описание:
От Пловдив се тръгва към х. „Здравец“ – пътят е асфалтов, не е лош, но е доста натоварен (особено в почивните дни). По пътя има достатъчно чешми, така че няма да ви трябва повече от литър вода. Кара се по главния път и е много трудно да го объркате. В общи линии хубавото започва след Гълъбово, оттам нататък се кара в гориста местност – изключвайки колите по пътя, е доста приятно и наклонът не е особено голям. Изкачването започва от Браниполе и свършва към Копривките (за около 19 км изкачвате 1100 м). Когато стигнете при х. „Здравец“, има заведения, в които може да обядвате. След почивката продължавате в посока Яворово през Копривките. Има още малко изкачване (около 1 км) и след това започва спускането. На табелата за почивната станция на стъкларския завод (табелата е малко повредена, но се вижда, а отбивката е веднага след станцията на КЦМ-то) се отбивате натам. Това е моментът, ако ще слагате наколенки и друга предпазна екипировка. Пътят след почивната станция става черен и много приятен за спускане (внимавайте за хора по пътя!). Когато стигнете кръстопътя, на който се вижда голям кръст, маршрутът продължава по левия път. Оттук пътят става значително по-каменист, а наклонът по-голям и продължителен. В Яворово почивка може да си направите до църквата – има и чешма, където да си напълните бутилките. След това хващате отклонението за Куклен (има табела), пътят продължава да е каменист, със странични наколни, има участъци и с по-ясно изразени коловози, има и места с панорамни гледки към низината. На няколко места (кръстопътя) ще трябва да погледнете как върви маршрутът, за да не го объркате. Когато влезете във вилната зона на Куклен (ще я познаете, понеже има къщи), препоръчвам да се качите на възвишението, отваря се страхотна панорамна гледка. След като сте се спуснали през вилната зона и сте в Куклен, поемате в посока Брестник по главния път и така до Пловдив.

Обобщение:
Маршрутът изисква малко повече от начални умения от гледна точка на продължителното спускане по каменисти пътища. , По пътя има доста чешми и едва ли ще ви трябват повече от 1-2 л вода. Хапване има в селата, през които минавате, и в района на х. „Здравец“. Дивите животни едва ли са особена опасност, предвид гъсто населените райони, през които минавате, но все пак внимавайте и то най-вече за змии (по пътя видяхме няколко пепелянки размазани на асфалта). Също така, има хора и автомобили по маршрута, с които трябва да се съобразявате.

Това е един дълъг веломаршрут в Родопите, минаващ през няколко села в близост до Пловдив, който може да се премине от добре подготвени планински колоездачи за един ден, а с по-лежерно темпо може да го направите и като двудневен. В този случай вариантите за нощуване са два: в Лилково или в Ситово. Маршрутът е описан и изпратен от Иван Ралчев.

Тръгвате от Храбрино в посока Лилково по главния път. Няма да описвам подробно пътя до Лилково, понеже навсякъде има табели и няма как да се изгубите, все нагоре по асфалтовия път до разклонението за Ситово, там вече поемате надясно към Лилково. По пътя дотам има прекрасни гледки (малко след Храбрино се открива прекрасен изглед към скалите отсреща под х.„Бряновщица“), карате през красива гора покрай реката. Само да уточня, че на няколко километра (по-точно 6 км) след Храбрино има чешма и там обхватът на телефоните се губи, така че ако ще ги ползвате по предназначение, там е последното място, след това чак към Лилково. По пътя ще минете през с. Плочник (Долен Плочник). На разклона към Лилково под моста има много красив водопад, може да слезете до реката да му се насладите. След като продължите по маршрута, преди Лилково ще минете през малко селце – Брезовица, малко по-късно ще достигнете и до Лилково. Там си направете хубава почивка (може да хапнете в местната кръчма – „Щайнер“, която по последна непотвърдена информация работи само събота и неделя). От Лилково се изкачвате до параклиса над селото и оттам поемате към Ситово покрай бившата лилковска кариера, после през ситовската вилна зона, покрай Крива река до селото. След това пътят продължава в посока към ситовското аязмо (има табели). От аязмото (ако решите да го посетите) продължавате в посока Бойково, през местността Доганджика. Като стигнете до поляна с разклонения, хващате направо в посока с. Бойково, а вдясно остава пътят за Бяла черква. Продължавайки по маршрута, стигате до срутена сграда (едновремешния чифлик), оттам поемате надолу по дерето, като внимавате, понеже пътят е доста изровен и каменист. Прекосявайки рекичката, продължавате все по този път, който минава през красива гора (за съжаление тук има следи от секачите). По пътя има още една чешма, преди да стигнете до Бойково. Набложавайки селото, има малко по-сериозно спускане, като тук внимавайте, понеже в сезона има доста коли, мотори/атв-та, колоездачи и пешеходци. В Бойково може да хапнете и да пийнете в заведението на площада. След като (изобщо ако сте) сте си починали, продължавате по улица „Пловдив“ (от заведението хващате в посока града и улицата е след 50 м вдясно и върви в обратната посока), докато излезете от селото (на излизане има чешма с пейки вляво) и след това си поемате по пътя през гората в посока Дедово. По пътя пак внимавайте, понеже има доста хора, които се разхождат в сезона. Пътят е много приятен, през букова гора, след което стигате до селото. От Дедово поемате по асфалтирания път надолу в посока Пловдив, като карайте внимателно, понеже има доста движение по пътищата, а спускането е бързичко. От Дедово до Храбрино има и черни пътища за спускане, които на няколко места пресичат главния път, което според мен не е особено безопасно (всеки сам си решава).

Вода има на следните места: на площада в Храбрино; по пътя, на 6 км след Храбрино; пак по пътя, на около 500 м след разклонението за Тамръш; на 3,5 км след разклона за Бойково има три чешми през няколкостотин метра; в Долен Плочник; в Брезовица; в Лилково; по пътя нагоре към параклиса над Лилково; на 50-60 м преди параклиса; в Ситово; на ситовското аязмо; между аязмото и местността Доганджика има три чешми; между Доганджика и Бойково има чешма; в Бойково на площада и на излизане от селото; в Дедово. За целия маршрут ще ви трябва доста вода, но велосипедната бутилка, при наличието на толкова чешми, мисля, че ще ви е достатъчна.

ВАЖНО: по време на този маршрут освен с дивите животни, ще трябва да се съобразявате и с автомобилите по асфалтираните пътища. И все пак не забравяйте, че карате в гората, където има диви животни (особено в района на местността Доганджика има вълци, мечки и диви прасета). Препоръчително е постоянно да приказвате (с елементи на хайдушки провиквания) или да звънкате със звънец, за да може животните да ви чуват отдалеч.

Приятен веломаршрут по черни пътища в близост до Пловдив, в околностите на селата Дедово и Бойково, с дължина около 25 км и изпълнен с красиви гледки. Описанието е изпратено от Иван Ралчев.

Тръгвате от с. Дедово нагоре към Равнища. Когато стигнете пред „Фабриката за храна и танци“, хващате пътя вляво, който води към с. Ситово и Бяла черква. Поемате по черен път през гората, докато стигнете до полянка, на която има разклонения (за ориентир може да ползвате изоставената сграда и табелите на дървото) – там тръгвате по най-десния път и карате все по него (има пак едно отклонение вляво, което е по-кратко, но като минавахме оттам ни казаха, че не е хубав пътят). По пътя има един по-стръмен баир за изкачване, но е кратък и след това е сравнително леко. Като подминете стръмното, има участък, в който отляво на пътя има къпинови храсти и ако минавате оттам в сезона, може да похапнете. После следват едно-две кръстовища, но вие се движите по маршрута в посока Ситово/Бяла черква, докато стигнете полянка с разклонение, където напред пътят продължава в посока Бяла черква, а вдясно слиза надолу към рекичката и поема в посока Ситово и местността Доганджика – карайте натам. Като подминете рекичката и влезнете в буковата гора, не забравяйте да се огледате за чешмата „Люда вода“ – има табела на едно дърво. Като стигнете до поляна с разклонения, хващате десния път в посока с. Бойково, а вляво остава пътят за с.Ситово. Продължавайки по маршрута, стигате до срутена сграда (едновремешния чифлик) – оттам поемате надолу по дерето, като внимавате, понеже пътят е доста изровен и каменист. Прекосявайки рекичката (същата онази, която преминахте по-рано), продължавате все по този път, който минава през красива гора (за съжаление тук пак има следи от секачите). По пътя има още една чешма, преди да стигнете до Бойково. Набложавайки селото, преди него има малко по-сериозно спускане, като тук внимавайте, понеже в сезона има доста коли, мотори/атв-та, колоездачи и пешеходци. В Бойково може да хапнете и да пийнете в заведението на площада. След като (изобщо ако сте) сте си починали, продължавате по улица „Пловдив“ (от заведението хващате в посока града и улицата е след 50 м вдясно и върви в обратната посока), докато излезете от селото (на излизане има чешма с пейки вляво) и след това си поемате по пътя през гората в посока Дедово. По пътя пак внимавайте, понеже има доста хора, които се разхождат в сезона. Пътят е много приятен, през букова гора, след което стигате до изходна позиция в с. Дедово.

Вода има в Дедово, гореспоменатата „Люда вода“, след местността Доганджика по пътя към Бойково има една чешма, на излизане от Бойково също има чешма, както и на площада до заведението.

ВАЖНО: никога не забравяйте, че карате в гората, където има диви животни (особено в района на местността Доганджика има вълци, мечки и диви прасета). Препоръчително е постоянно да приказвате (с елементи на хайдушки провиквания) или да звънкате със звънец, за да може животните да ви чуват отдалеч.

Полудневна разходка в Родопите клай селата Ситово и Лилково – много приятна, сравнително лека и изпълнена с красиви гледки. Маршрутът е описан и изпратен от Иван Ралчев.

От с. Ситово се тръгва в посока с. Орехово (на юг) покрай Крива река. Стига се до чешмата на разклонението (там си напълнете бутилките). След това се продължава в същата посока до следващото разклонение (тук хващате пътя вляво), където отдясно остава бившата ситовска кариера. Малко след разклонението пътят минава покрай беседката на ситовската ловно-рибарска дружинка. По пътя внимавайте за стадото с овцете! Ако го срещнете, има голяма вероятност да ви полаят овчарските кучета, няма да ви уча какво се прави в такива случаи, но спокойно изчакайте овчарят, за да минете покрай тях. Следва изкачване (стръмно), след него се озовавате над голяма поляна над с. Орехово; наляво е пътят за Баш мандра и Бяла черква, а надясно е нашият маршрут, по който има жълта туристическа маркировка. Следва изкачване и спускане по приятен каменист горски път. Маршрутът се отклонява надясно при една поляна и се хваща в посока с. Лилково (по пътя с. Орехово – с. Лилково). Следвате синята туристическа маркировка. След кратко и приятно спускане стигате до параклиса над с. Лилково, където маршрутът продължава в посока с. Ситово, но спокойно може да се отбиете да разгледате и с. Лилково. Продължението на маршрута минава през билото между двете села, където се откриват страхотни гледки. След това по калдъръмен път се минава през вилната зона на с.Ситово и се стига до по-рано подминатата чешма на Крива река и оттам се прибирате в селото до изходна позиция.

Вода има на чешмата на Крива река, под параклиса над с.Лилково (на около 50-60 м по стръмния път надолу към селото), преди влизане в района на ситовската вилна зона вдясно има чешма.

ВАЖНО: никога не забравяйте, че карате в гората, където има диви животни (в района има вълци, мечки и диви прасета). Препоръчително е постоянно да приказвате (с елементи на хайдушки провиквания) или да звънкате със звънец, за да може животните да ви чуват отдалеч.