Кратък маршрут в близост до гр. Пловдив, над селата първенец и Храбрино, изпълнен с красиви гледки и местности. Кара се предимно по черни пътища. Описан е от Иван Ралчев.

Описание:
Маршрутът започва от кметството на с. Първенец в посока с. Брестовица. След моста поемате по пътя вляво. Когато стигнете т. 01, продължавате по асфалтирания път нагоре, с малко по-голям наклон е и може да се наложи някои от вас да побутат. След малко поемате по черния път между двете сгради. Започва да се открива много красива панорамна гледка към тракийската низина. В т.02 е единствената вода, която срещнах по пътя – намира се вляво от маршрута и представлява тръба, от която тече вода, има и корито, от което съдя, че се използва за водопой на животни (предполагам, че става за пиене, но не съм сигурен). По-нататък маршрутът продължава с някои по-стръмни наклони, които ще трябва да избутате (наистина има няколко места за пребутване, но пък е приятно за разходка). Пътят минава през много приятна горичка, която все едно е образувала тунел. След достигането на т.03, поемате наляво по пътя и следва последният по-голям наклон за изкачване, след който пътят е по-скоро равен, докато обърнете посоката на движение (след т.04), когато започва същинското спускане. Важно е в т.05 да не продължите напред към Храбрино, а да завиете наляво към параклиса „Св. Спас“ – ще познаете отклонението по срутената сграда вляво на поляната; пътят, от който идвате, продължава със завой надясно към селото, а пътят, по който трябва да поемете, се намира почти наобратно вляво (след като поемете наляво се вижда табела за параклиса). В т. 06 е отклонението за „Св. Спас“, където може да запалите по една свещ и да починете (мястото е много приятно, има маси и пейки). Продължавайки по-нататък, стигате до т.07, където може да се отбиете до параклиса „Св. Богородица“ – спускането дотам е много приятно (не е стръмно като цяло, така че връщането не е трудно), като тук е моментът да предупредя да си оставите велосипедите, преди да стигнете самия параклис, тъй като около него цялата поляна е пълна с „бабини зъби“ (рабрах го по трудния начин!). Ако ще се качвате с колелото, добре ще е да го носите (с безкамерните гуми нямах проблеми, освен с махането на около 20 тръна). След като си починете и се насладите на панорамната гледка, се връщате до т.07 и поемате надясно към Първенец. Оттам нататък е само спускане, като внимавате за камъни и коловози по пътя. След като стигнете т.01, поемате надолу към изходната точка пред кметството.

Обобщение:
Оставяйки настрана няколкото по-стръмни участъка за пребутване, маршрутът е доста приятен и изпълнен с красиви гледки и местности. По пътя внимавайте за драките (много дерат), също така в ловен сезон може да има ловци из местността. Не забравяйте за бабините зъби около параклиса „Св. Богородица“. Пътят се използва от доста хора в топлите дни за разходка, съответно ще трябва да внимавате и за тях. Маршрутът е годен за каране през сухото време на годината, понеже почвата е глинеста и като е мокра, се лепи яко по гумите и става хлъзгаво (казвам го от личен опит да премина маршрута през февруари, когато се отказах между т.02 и т.03). Добре е да си вземете повечко вода (2 литра) понеже по пътя няма чешми (освен в т.02, но не е ясно колко е годна, пък и е в началото на маршрута). Храна не е нужно да носите, освен ако не искате да седнете да хапнете до някой от параклисите.

Един дълъг маршрут в Родопите с начало в с. Ситово и връхна точка хижа „Персенк“, при който се кара предимно по черни пътища. Богат на панорами и красиви местности. Описан е от Иван Ралчев.

Описание:
От Ситово се тръгва на юг покрай Крива река, където на разклонението в т.01 продължавате направо. Минавайки покрай чешмата, си напълнете бутилките с вода. След това продължавате пак в същата посока по пътя – когато минавате покрай фургоните до реката, ще се наложи да побутате, за да не дразните кучетата, които ще започнат да ви лаят. Досега не са се спускали да нападат, по-скоро си обявяват територията, така че просто минете бавно покрай тях. Също така, продължавайки по пътя, внимавайте за стадото с овцете, там също ще има кучета, ако ги срещнете. На разклонението в т.02 поемате наляво – продължавайки напред, ще стигнете до по-стръмен баир, който ще трябва да избутате. Когато го изкачите, ще се озовете на широка поляна (т.03) – тук поемате наляво по пътя към Бяла Черква. След около километър в т.04 ще трябва да хванете отклонението надясно към Орехово. Пътят минава през красива гора и поляни и е много приятен. Малко след поляните на голям десен завой е отклонението за Орехово (в т.05 има табела) – оттам карате все по главния път. Има доста разклонения, но мисля че посочените пътища са удачни за каране. Внимавайте за оголени камъни, скали и коловози при спускането. В района се секат дърва, така че пътят не е от най-добрите. Стигайки до т.06, пътят се разделя наляво и надясно, а по средата остава едно възвишение, откъдето се открива красива панорамна гледка (виждат се близките села). После по който и от двата пътя да продължите, е все тая. Малко преди отклонението за Орехово има по-стръмно, каменисто спускане, след което, излизайки на асфалта (т.07), внимавайте за автомобили и камиони. Поемайки надясно към Орехово, ще покатерите малко по асфалт. В самото село кръчма няма, само магазин, но по думи на живущ, работи до 13:00 ч (това беше във вторник, не знам през другите дни как е), но ние така и не го търсихме, понеже беше към 14:00 ч. Ако сте се нагласили да обядвате, препоръчвам да се изкачите още малко по пътя към х.„Персенк“ (има табели, ние хванахме 12 километровия път, който предполага по-малък наклон) до параклиса „Св. Йоан Кръстител“ (в т.08), където има масички, пейки, чешма и приятна гледка. След почивката продължавате по пътя към хижата. Наклонът не е много голям и става за катерене в по-голямата си част; естествено, има и места, където пътят е по-скалист и не е особено приятен за каране, така че има и бутане, но като цяло е поддържан (въпреки постоянно движещите се по него камиони с трупи). Няма наличие на чешми по пътя, освен в т.09, където има водохващане и под него е изнесена тръба, по която върви вода. Няколко километра след т.09 ще стигнете до х.„Персенк“ (в т.10), където ще можете да хапнете и пийнете, ако работи (по думи на хижаря са там докъм септември месец постоянно). След хижата поемате към Лилково (посоченият маршрут съвпада донякъде с маршрута на състезанието „Персенк Ултра“). На разклонението в т.11 маршрутът продължава по пътя нагоре, докато този на „Персенк Ултра“ продължава надолу. По-нататък двата пътя се събират, но ние си продължихме по предварително зададения (другият може да е по-добър, не знам). След изкачването следва по-продължително спускане към Лилково, като има и по-каменисти участъци, където трябва да се внимава. Влизайки във вилната зона, има няколко чешми, за съжаление пресъхнали. Малко преди табелата на селото поемате надясно по пътя нагоре (т.12) откъдето ще стигнете до параклиса над Лилково (т.13). Оттам продължавате по указания път към Ситово. След карне по билото между селата, тръгвате по калдъръмен път надолу, минавайки малко по-късно през вилната зона на Ситово, малко след която ще завиете наляво по пътя, от който тръгнахте в началото, за да се върнете до самото село.

Обобщение:
Маршрутът е дългичък и е добре да се тръгне по-рано, но може да си го разделите и на два дни с преспиване в х.„Персенк“. Хапване е добре да си вземете за цял ден, а вода е добре да имате 2-3 литра (имаше доста пресъхнали чешми по пътя). Подвикването и звънкането са задължителни заради наличието на диви животни. Пътищата са съвсем проходими, като на места не са особено добри. Маршрутът по принцип би могъл да се мине и в обратна посока, но изкачването след Орехово към Ситово ще е основно бутане в продължение на 6-7 км. Много приятен преход с красиви гледки и местности.

Това е един дълъг и панорамен маршрут по черни пътища в Родопите с доста плавни изкачвания и спускания, минаващ през страхотни гори, поляни и местности. Описан е от Иван Ралчев.

Описание:
От центъра на Ситово се поема на юг покрай Крива река. На разклонението преди чешмата (точка 01), поемате надясно към Лилково. След изкачване по калдъръмения път през вилната зона на Ситово, карате по билото между двете села, докато стигнете параклиса над Лилково, оттам слизате надолу до центъра на селото (т.02), където може да допълните бутилките с вода или, ако работи кръчмата, да пиете по нещо и да си починете. После поемате към изхода от селото, където малко след табелата (в т.03) се отклонявате надолу към реката, след което започва същинското изкачване към Чурен. Пътят е поизровен на места, но наклонът като цяло е приятен за катерене. Следвайки маршрута, стигате до билото, откъдето започват приятни спускания и изкачвания през красива гора. На доста места по пътя има локви с вода и кал, така че ще трябва малко да внимавате за избягването им. В т.04 на пътя има голямо паднало дърво през пътя, малко след заобикалянето му в т.05 има приятен чучур където може да отдъхтете и напълните бутилките с вода. Малко след това ще започнете да карате по пътя х.„Персенк“ – х.„Върховръх“. Почти през цялото време до отбивката за Чурен надморската височина е една и съща, без резки изменения, а пътят е изпълнен с прекрасни гледки, което прави маршрута изключително приятен за каране. В т.06 има отклонение за паметник, посветен на загинали в Балканската война перущенци. Малко след това има табели, на които пише „Панорама“ (в т.07), където може да се отбиете към Комаров камък, за да се насладите на прекрасна панорамна гледка към Михалково, Фотиново, Равногор, яз. Въча и др. При ясно небе се вижда доста надалеч (съветът ми е да не я пропускате). Около 800 м след отбивката за Комаров камък идва отклонението към Чурен (в т.08, тук има две възможности: едната е да слезете към Чурен, а другата е да продължите още около 3 км направо по пътя до х. „Върховръх“ и след това да слезете до Чурен по асфалтовия път). При слизането директно към Чурен внимавайте, понеже пътят е по-стръмен и каменист (изровен от дъждовете). Когато стигнете в селото, приятно място за починка е при църквата „Св. Пророк Илия“ (т.09), където има чешма, пейки и прекрасна гледка. След като сте отпочинали, поемате наляво по указания път към Тъмръш. Маршрутът минава през красива смесена гора, където пак ще се сблъскате със следите от сеч, (изровени коловози, големи локви и дървета по пътя), въпреки които обаче е много красиво. Оттук нататък ще трябва да повишите вниманието си за диви животни, понеже минавате през ловно стопанство. Спускането не е особено стръмно, но все пак има и трудни участъци, също както има и оголени камъни и коловози (тук сечта явно е доста активна). Когато стигнете до Тъмръш (т.10), се открива красива гледка (параклиса, ловната хижа и заобикалящата ги местност). Оттук поемате надолу по пътя покрай реката, като следва доста дълго, не особено стръмно спускане (между 10 и 15 км) през красиви малки ждрела, поляни и гори. Малко преди да достигнете разклонението при асфалтовия път Пловдив-Ситово (т.11), вляво на скалите може да видите скалния заслон за катерачи. Стигайки до асфалтовия път, имате две възможности: да поемете надолу към Храбрино, Първенец и Пловдив, или да поемете обратно нагоре към Ситово, за да затворите маршрута. Нашия път беше нагоре и за около два часа се прибрахме в Ситово (разстоянието е около 13-14 км).

Обобщение:
Това е един от най-добрите маршрути по черни пътища в тази част на Родопите – изпълнен с доста плавни изкачвания и спускания, минаващ през страхотни гори, поляни и местности (горещо препоръчвам отбиването до Комаров камък, за да се насладите на уникалната гледка). По пътя има достатъчно чешми и чучури, където да пълните бутилките с вода. Пътят е подходящ и за горещо, слънчево време, понеже минава през доста гори. Трябва да отбележа, че маршрута е сравнително дълъг (около 60 км в зависимост от някои вариации) и е добре да тръгнете по-раничко, за да не завършите по тъмно. Отново обръщам внимание за наличието на диви животни по пътя (особено в района на горско стопанство „Тъмръш“), не подценявайти създаването на шумове и подвикването, защото стреснатото животно е опасно и непредсказуемо. Храна е добре да си вземете за цял ден. В Лилково има кръчма (възможно е да не работи понякога), но понеже е в началото на маршрута, не е най-подходяща; в Чурен не знам дали има магазин или кръчма (едва ли, селото е доста малко); ако решите да отидете до х. „Върховръх“ там мисля, че има хапване; след Чурен няма никъде.

Още един приятен целодневен маршрут около с.Ситово, описан от Иван Ралчев, който съчетава части от няколко по-ранни негови маршрути в района, но има и нови участъци.

Описание:
От с. Ситово се тръгва в посока с. Орехово (на юг) покрай Крива река. Стига се до чешмата на разклонението (там си напълнете бутилките), където внимавате за кучетата до фургоните вдясно, понеже са пуснати и може да няма хора. Когато минахме не изглеждаха настървени, а по-скоро лаеха да си пазят територията. След това се продължава в същата посока до следващото разклонение (тук хващате пътя вляво), където отдясно остава бившата ситовска кариера. Малко след разклонението пътят минава покрай беседката на ситовската ловно-рибарска дружинка. По пътя внимавайте за стадото с овцете! Ако го срещнете, има голяма вероятност да ви полаят овчарските кучета, но спокойно изчакайте овчаря, за да минете покрай тях. Следва изкачване (стръмно), след него се озовавате над голяма поляна над с. Орехово, наляво е пътят за Баш мандра и Бяла черква, по който поемате и следвате жълтата маркировка. Продължавайки по посочения път, минавате през разклонението за Баш мандра, където ако имате желание може да се отбиете, но имайте предвид, че там са стадата с овцете и има доста кучета. Продължавайки по пътя, стигате до разклонение, където надясно е Бяла черква, а вие поемате наляво към бившото военно поделение. Малко след това при разклонението на поляната ще видите вляво пътя към бившето военно поделение на с. Ситово. Маршрутът продължава по средния път в посока х. „Равнища“ (малко след като поемете по пътя вляво, в точка 6 има чучурче, където може да спрете да хапнете и да напълните бутилките) с приятно спускане през хубава вековна гора (естествено, трябва да се абстрахирате от следите след дървосекачите все пак). Тук трябва да се внимава, защото има участъци с изровени коловози. При разклонението в т.07 продължавате направо, като имате предвид, че по пътя между т.07 и т.08 е възможно да има доста локви. На широката поляна вдясно остава пътят за Равнища (откъдето ще дойдете по-късно), а вие продължавате направо. Следва отново изкачване и спускане през приятна иглолистна гора. По време на едно от спусканията вляво се появява разклонението за бойковския манастир „Св.Богородица“ (т.09), който е добре да разгледате, макар че към месец юли 2022 г. манастирът не беше отворен. Малко преди изкачването за манастира има отбивка вляво, тя води към Аязмото (т.10), където е добре да си напълните бутилките. Около 300 м след като продължите по пътя за Равнища внимавайте за отбивката вдясно (т.11), по която трябва да тръгнете. Тук отново има изкачвания и спускания през красива широколистна гора. По пътя има доста локви, също така внимавайте за хора. Когато стигнете до „фабрика за храна и танци“ (т.14), поемате в посока Ситово (има табела). Малко преди да тръгнете по черния път в гората, под пътя вляво има чешма (т.15). По пътя има няколко по-сериозни баира, но като цяло е приятно за каране. При разклонението до изоставената сграда поемате надясно, като не забравяте да си напълните бутилките от чешмата(т.16). По-нататък на двете разклонения дръжте десните пътища (синята маркировка продължава по левите пътища, но те са по изровени и пообрасли). При разклонението в т.08 поемате наляво към Ситово. След като преминете участъка с локвите, на разклонението при т.07 поемате надясно. На едно дърво по пътя има табела „вода“ и под пътя има чучурче (т.17, „Люда вода“). В т.18 тръгвате наляво към Ситово. Пътят е основно спускане. Внимавайте за коловози и камъни. До селото има още 2 чешми. В т.21 се намира отбивката за Аязмото (има табела), което е препоръчително да посетите. След това се връщате пак на пътя, от който се отбихте, и продължавате до селото.

Обобщение:
Маршрутът е доста разнообразен и живописен. Има по някой друг по-сериозен баир за избутване, както и малко по-сериозни спускания, но иначе е изключително приятен. Добре е да си носите малко повечко вода, понеже в участъка между чешмата на Крива река и поделението, освен на Баш мандра (ако ви се занимава с кучетата и овчарите), няма чешми. Два литра предполагам ще са достатъчни. Храна си вземете за целия ден. Евентуално в Равнища може да хапнете и пийнете биричка. Внимавайте с горските животни и овчарските кучета и тези след чешмата на Крива река.