Ситово – Бяла черква – Добралък – Яврово – Руен – Куклен – Брестник – Пловдив

Written by

Изключително приятен, красив и разнообразен маршрут в близост до Пловдив, изпратен от Иван Ралчев. Хубава особеност е, че в него има много повече спускане, отколкото изкачване. Разбира се, за да е изпълним по този начин, трябва първо да си намерите превоз до с. Ситово.

Ако го минавате в есенния сезон, освен за диви животни, трябваше да вдигате шум и заради ловците (за да не увисне някой като трофей над камината в нечия вила). По пътя има достатъчно чешми така, че няма да ви е необходима повече от 1-1,5 л вода. Храна може да си вземете за цял ден, не сме спирали по пътя да проверяваме за магазинчета и заведения. Пътят след Яврово до Руен е каменист и стръмен и изисква повече внимание. Кара се предимно по черни пътища, а от Добралък до Яврово и след Руен до Пловдив е асфалт.

Описание:
Стартът на маршрута е от площада на селото. Поемайки в посока Орехово, покрай Крива река, може да си напълните изворна вода от чешмата в т.01. Малко след тази точка вдясно има овчарски кучета, които лаят, но са миролюбиви – въпреки всичко минаваме покрай тях бутайки, за да не ги дразним излишно. Продължавайки по пътя, поемате наляво покрай красива широка поляна. След стръмното изкачване се намира разклонението към Бяла черква в т.02. Малко след това в т.03 се отклонявате в посока Орехово и Малево към местността Средни ливади и в т.04 при заслона продължавате наляво по един не особено утъпкан път, понеже добре очертаният води към Косово и Хвойна. Спускайки се по този път, преминавате поточето и поемате надясно по приятен сравнително равен път (родопско равно), който води към Бяла черква. Преди да стигнете там, преминавате покрай места с панорамни гледки, които са страхотни. След като си напълните вода от чешмата преди църквата, продължавате покрай нея направо, а не надясно към бунгалата. Следва приятно спускане, което води до стария лифт, откъдето продължавате надолу по пътя, който върви по билото между Косово и Добралък. След няколко километра ще стигнете до приятно място с беседка, маси, пейки и чешма, където може да си спретнете обяд. Точно тук срещнахме група офроуд фенове, които бяха много гостоприемни и ни препоръчаха (освен това ни черпиха и по бира) да продължим към Добралък в т.06, а не по билото към Асеновград, както беше първоначалният ни план. Вслушахме се и не сбъркахме, пътят беше изключително приятен и красив. След Добралък движението става по асфалтов път до Яврово. Точно преди табелата на Яврово, в т.09 има страхотна панорамна гледка. След кратка почивка пред църквата, поехме в посока Куклен (има табела), като пътят стана каменист и чакълест с доволен наклон (тук хората със слаби познания за ползване на спирачките трябва да внимават доста), като при отклонението в т.11 поемате към Руен, преминавайки покрай красив параклис с двор, пейки и чешма. От Руен до Пловдив сме карали по главния път понеже вече наближаваше залез, а не искахме да замръкваме.

Кукленския манастир

Written by

Още един маршрут в района над селата Куклен и Брестник край Пловдив, описан и изпратен от Петър Стоянов.

Това е едно кратко каране, перфектно за след работа – отнема около три часа, рекорда ми е 2:25, като все пак аз съм тулуп. Ако е след работа, горещо препоръчвам някакво осветление и задължително нещо светлоотразително на гърба/раницата, защото една спукана гума може да значи прибиране по тъмно.

Тръгваме от хотел „Родопи“ на „Кукленско шосе“ в Пловдив, втория изход на кръговото на околовръстното, втория изход на кръговото Брестник/Куклен. Преди Брестник пътят прави остър десен завой и вляво има отбивка в къра – поемаме по нея (за да си спестим Брестник и гадния участък между Брестник и Куклен), караме само направо и излизаме малко преди Куклен. В Куклен – търсим табела за манастир “Св. Св. Козма и Дамян” – има предостатъчно табели, ако стигнете до моста на реката и не сте отбили – по-добре попитайте някого.

Оттам следва първата душегубка – стръмно катерене през циганската махала. Най-близкото нещо до “проблем”, което съм имал с местните е било лапетиите да подтичват след колелото ми. След това караме по живописен асфалтов път с немалък трафик по него, така че карайте внимателно. След среднопродължително изкачване стигаме самия манастир. Веднага след него има черен път, който ще ни отведе до началото на брестнишката пътека (оснвоната ни цел), но аз не го харесвам, затова продължаваме нагоре през още една душегубка и стигаме до платото с параклис “Въведение Богородично” – до самия параклис има пейки (където аз лично слагам протекторите) и от пейките тръгва нашата пътечка.

Пътеката ни отвежда до сравнително стръмно спускане, последвано от катерене. След краткото изкачване идва ново равно спускане покрай (често суха) чешма, където е първото място, където може да се загубим – аз лично изкачвам хълмчето и се оглеждам за пътечка, виеща между храсталаците. Оттам пресичаме черен път и поемаме по него в ляво. Излизаме на нов параклис, като веднага преди него в ляво ни е пътеката за Брестник. В този участък доста често има стада овце, с които вървят и овчарски кучета, които не са прекалено агресивни, но ми се е налагало да слезна от колелото, за да се успокои кучето, като това ми е бил и най-сериозният “инцидент”.

Брестнишката пътека тръгва като игрива, леко камениста пътечка, с тук-таме виражи, има един малко по-коварен завой, който ако го изтървем, ще имаме нежелани летателни уроци, така че карайте внимателно, ако не познавате трасето. След време пътечката излиза на голям черен път – там вдясно има отклонение, което е доста приятен горски singletrack с игриви завойчета, закачливи дървета (за хората с по-широки кормила) и нещо като скокче. След нея отново излизаме на черния път и влизаме в Брестник. Оттам иде скучното прибиране до Пловдив по асфалтовия път, по който дойдохме.

Пловдив – Куклен – Копривките – Брестник

Written by

Дълъг и разнообразен маршрут край Пловдив, описан и изпратен от Петър Стоянов.

Това е средно натоварващо каране в покрайнините на Пловдив. За лятото силно препоръчвам ранно тръгване, тъй като има открити части на стръмен път – не е много приятно с жарещо слънце. Сборния пункт обикновено е Хотел “Родопи” на “Кукленско шосе”. Оттам излизаме от Пловдив, минаваме кръговото на околовръсното с ОГРОМНО внимание, втория изход, на следващото кръгово също взимаме втория изход и поемаме към Брестник. Преди Брестник пътят прави десен завой (има табела за опасен завой), там има отбивка вляво, която препоръчвам – завоят е опасен, но минавайки по черните пътища, си спестяваме доста рисковия участък между Брестник и Куклен. По черния път – все направо. Излизаме в покрайнините на Куклен, откъдето сме все направо, направо, направо и след Куклен идва първата душегубка – стръмно асфалтово изкачване стил “колоездачът и седалката интимно”. В дясно има чешма с навес, на която силно препоръчвам да смените гадната пловдивска варовита вода с леденостудена планинска. Следващата чешма е в параклис „Св. Илия“ след Руен.

Следва село Руен, където няма големи шансове да се загубите, има и табели за Яврово – бяло-жълта маркировка. Продължава се със сравнително стръмно изкачване по черен път. Следва параклис „Свети Илия“ – пункт за освежаване и вафли. Параклисът е на голяма серпентина и след следващата има отбивка вдясно – не се подвеждайте, ще ви върне в Куклен. По нататък има още една отбивка вдясно – също не е вашата. След още камънак и тук-таме панорамни изкачвания стигаме в Яврово. Следваме “главния” път, не подминаваме чешмата в селото (няма други по трасето) и движим направо, излизаме от селото и гледаме за отбивка вдясно – първоначално асфалтов път, който след вилите става черен. Това е пътят ни за местност Копривките. В горските части има няколко места, където почти винаги има големи кални локви. Калта била полезна… И през черни пътища, гори, поляни и следвайки бяло-жълта маркировка, стигаме до Копривките.

След Копривките – асфалтовия път за хижа “Здравец”. Тук вече е големият ни шанс да загубим “правилната” пътека. От местността Здравец тръгват няколко прекрасни пътеки, но днес се фокусираме върху брестнишката. Отбивката е вдясно, обратно на посоката, в която се движим, с табела, която гледа в противоположната ни посока – бяло-червена маркировка за Куклен. Тук слагаме протекторите, каската и прибираме телефона и главата в раницата.

Пътят тръгва като черен, в момента там има сечища, газят камиони, кросари и след валежи става доста кално.Постепенно преминава в пътека, която започва да става по-тясна, игрива, пресича няколко поточета, има камъчета и след една неизвестно за какво кула идва мястото, на което оценяш окачването на колелото си (или псуваш липсата му) – черен път, обилно засят със свободно движещи се камъни. След края му излизате на черен път, хващате вдясно и там, трябва да призная, почти всеки път вадя телефон/часовник или нещо с карта – има доста опции за изтърване на пътеката. А пътеката влиза в гората и рЕзко „каменясва“. Там има игриви завойчета, храсти, когато не е чистено, камъчета и втори тест на окачването. След края на игривата част отново излизаме в лабиринт от черни пътища, където също вадя джипсиеса (gps) и търся следващата отправна точка – параклис „Въведение Богородично“. Намира се след пресичането на асфалтовия път Куклен – Гълъбово. Оттам следват панорамни пътечки, които ни изкарват до параклис, чието име не зная. От него започва финалното спускане към село Брестник – симпатична пътечка, поръсена тук-таме с камъчета. В един красив момент излизаме на малко по-широк черен път – там се оглеждаме за пътека вдясно – тясна и игрива, или не рискуваме и продължаваме по черния път към Брестник. Там обикновено спирам пред една къща с лаеща булонка, където сваляме протекторите, и се продължава по асфалтовия път към Пловдив.

Пловдив – Брестник – Куклен – Гълъбово – Марково

Written by

Този маршрут е само по асфалт, но точно заради това може да е приятен на определен кръг колоездачи, а и карането все пак е в планината – по склоновете на Родопите южно от Пловдив. GPS следата е записана от Иван Ралчев през зимата, когато именно е подходящо да изберете автомобилните пътища, за да се раздвижите, освен ако не искате да се срещнете с изобилие от кал по черните пътища в района. Описанието също е на Иван Ралчев.

Тръгва се от Пловдив в посока Куклен, като по пътя се минава през Брестник. Когато стигнете в Куклен, поемате по отклонението за манастира „Св.св. Козма и Дамян“ – реално оттук започва същинското изкачване, като гледките и обстановката са много приятни. Естествено, като почти всички асфалтови пътища към манастири, местности и забележителности, това шосе също е доста натоварено с автомобили, така че внимателното каране е задължително. Следваме само главния път до самия манастир, където е препоръчително да си направите почивка, за да го разгледате, може и в съчетание с обяд (класиката: тройка кебапчета с биричка) на поляната над аязмото. След почивката поемате пак по главния път в посока Гълъбово, като малко след манастира е последното малко по-сериозно изкачване. След параклиса „Въведение Богородично“ започва спускането надолу, като 2-3 километра по-късно пристигате в Гълъбово. След това поемате в посока х.„Здравец“ и около 200 метра след табелата завивате надясно към Марково. Следва приятно спускане към селото с красиви панорамни гледки. След като стигнете Марково, може да поемете по дадените координати към Пловдив, като минавате през кв. Коматево, аквадукта при Коматевския възел, Младежкия хълм и Цар Симеоновата градина.

Обобщение:
Маршрутът е сравнително лек и приятен, с разнообразни гледки, много подходящ за тези, които обичат да карат по асфалт, също така и за по-влажните и студени сезони през годината, когато пътеките са кални и не ви се омазва до ушите. По пътя има достатъчно чешми, така че водата, която е необходимо да носите, е около литър. Хапване също има по пътя, но може и да си носите нещо за обяд, ако искате да хапнете сред природата. Вниманието за автомобили по пътя трябва да е повишено, понеже това шосе е сравнително натоварено, особено на влизане и излизане от Пловдив.

Пловдив – Браниполе – Белащица – Гълъбово – х. „Здравец“ – Копривките – Яворово – Куклен – Брестник

Written by

Това е един дълъг и натоварващ маршрут в околностите на Пловдив, описан и изпратен от Иван Ралчев, който обаче е предимно по леки терени – асфалт и черни пътища. Разбира се, при дистанция 55 км винаги може да се намерят и по-трудни участъци, но като цяло техническата трудност е ниска до средна. Ако не харесвате дълги изкачвания по асфалт или нямате нужната физическа подготовка, може като алтернатива да се изкачите до хижа „Здравец“ с автомобил (стига да има кой да го върне), автобус или някакъв друг организиран транспорт.

Описание:
От Пловдив се тръгва към х. „Здравец“ – пътят е асфалтов, не е лош, но е доста натоварен (особено в почивните дни). По пътя има достатъчно чешми, така че няма да ви трябва повече от литър вода. Кара се по главния път и е много трудно да го объркате. В общи линии хубавото започва след Гълъбово, оттам нататък се кара в гориста местност – изключвайки колите по пътя, е доста приятно и наклонът не е особено голям. Изкачването започва от Браниполе и свършва към Копривките (за около 19 км изкачвате 1100 м). Когато стигнете при х. „Здравец“, има заведения, в които може да обядвате. След почивката продължавате в посока Яворово през Копривките. Има още малко изкачване (около 1 км) и след това започва спускането. На табелата за почивната станция на стъкларския завод (табелата е малко повредена, но се вижда, а отбивката е веднага след станцията на КЦМ-то) се отбивате натам. Това е моментът, ако ще слагате наколенки и друга предпазна екипировка. Пътят след почивната станция става черен и много приятен за спускане (внимавайте за хора по пътя!). Когато стигнете кръстопътя, на който се вижда голям кръст, маршрутът продължава по левия път. Оттук пътят става значително по-каменист, а наклонът по-голям и продължителен. В Яворово почивка може да си направите до църквата – има и чешма, където да си напълните бутилките. След това хващате отклонението за Куклен (има табела), пътят продължава да е каменист, със странични наколни, има участъци и с по-ясно изразени коловози, има и места с панорамни гледки към низината. На няколко места (кръстопътя) ще трябва да погледнете как върви маршрутът, за да не го объркате. Когато влезете във вилната зона на Куклен (ще я познаете, понеже има къщи), препоръчвам да се качите на възвишението, отваря се страхотна панорамна гледка. След като сте се спуснали през вилната зона и сте в Куклен, поемате в посока Брестник по главния път и така до Пловдив.

Обобщение:
Маршрутът изисква малко повече от начални умения от гледна точка на продължителното спускане по каменисти пътища. , По пътя има доста чешми и едва ли ще ви трябват повече от 1-2 л вода. Хапване има в селата, през които минавате, и в района на х. „Здравец“. Дивите животни едва ли са особена опасност, предвид гъсто населените райони, през които минавате, но все пак внимавайте и то най-вече за змии (по пътя видяхме няколко пепелянки размазани на асфалта). Също така, има хора и автомобили по маршрута, с които трябва да се съобразявате.

Хижа „Руен“ – с. Куклен (по синята маркировка)

Written by

За разлика от една друга пътека между тези две точки (тази през Римски мост), която в последните години е напълно непроходима с велосипед, пътеката със синята маркировка през 2020 г. бе почистена от „Крива спица“ и по сведения от клуба е много добра! Няма и как да е другояче при дължина над 5 км… Началото ѝ е малко скрито, но има маркировка на пътя, както е показано и на снимката. Засега няма някакво подробно описание, но са налице всички причини за любителите на качествени, технични и разнообразни пътеки да я пробват при първи удобен случай.

х. Руен – с. Куклен през Римски мост

Written by

Важно! За съжаление основната пътека в този маршрут от години е непроходима, така че той е оставен като публикация само за да се знае това и да се избягва.