Този веломаршрут е кратък и максимално лек като терен – включва само асфалт и черни пътища, при това предимно с лек наклон и предвидима настилка. Това го прави идеален за разходка на начинаещи, семейства с деца и всеки друг, който търси подобни характеристики. Те обаче имат и отрицателна страна – отиването и връщането са идентични, т.е. за всеки по-напреднал планински колоездач карането може да се окаже скучно във втората си част, но ако така усещате нещата, може да го разнообразите, следвайки маршрута „Кв. Сушица – с. Васил Левски“, т.е. минавайки по-високо в подножието на планината по разни диви пътища и овчарски пътеки.

Тъй като се кара предимно на открито, маршрутът не е подходящ за горещи, ветровити или дъждовни дни. Най-хубавите сезони са пролетта и есента, а през лятото трябва да изберете хладните часове преди обяд или преди залез.

Това е един кратък веломаршрут за планинско колоездене край Карлово, който по принцип е много приятен и не е труден в техническо отношение, но който реши да го пробва, трябва да е приключенски настроен, защото на много места пътеките са доста диви, леко обрасли, трудно забележими, а има и други предизвикателства – на едно място е възможно да попаднете на малки тресавища, на други места може да срещнете овчарски кучета, а и всякакви други животни, гледани от местните животновъдци. На всичкото отгоре маршрутът е и малко труден за навигация – има доста разклони и при някои от тях верният път или пътека е трудно забележим. От друга страна обаче, той добавя разнообразие и „втора връзка“ между кв. Сушица и с. Васил Левски, така че ако човек кара в района, да избегне отиването и връщането по един и същи черен път през полето. Иначе казано, можете лесно да го комбинирате с другите кратки маршрути наоколо, за да направите полудневно или целодневно каране, а може и да го удължите малко, тръгвайки от Карлово и ползвайки свързващата отсечка към кв. Сушица. Както и при другите маршрути в района, идеалните сезони за каране са пролетта и есента, макар че и през лятото няма да е лошо, стига да изберете по-хладните часове на деня.

Името на националния герой Васил Левски, родом от Карлово, може да се срещне навсякъде в и около този български град, включително и като име на едно от близките села в източна посока, разположено между общинския център и гр. Калофер. Край него е разположен този кратък, но интересен маршрут, минаващ покрай два микроязовира и включващ една технична пътека.  

Основната височина се набира по асфалт към горния язовир, след което  има и кратко, но стръмно изкачване по черен път. По него започва и спускането, но малко след началото се отклоняваме по скрита пътека, която ни отвежда през Вътев дол към долния язовир в околностите на селото, откъдето се прибираме до началото.

Идеалните сезони за каране по маршрута са пролет и есен. През лятото също е възможно, но трябва да изберете по-хладни части от деня – преди обяд или късен следобед. Ако търсите по-дълго каране, можете лесно да комбинирате маршрута с някой от другите подобни в района.

Имайте предвид, че началото на пътеката е трудно откриваемо, така че дори и с GPS трябва да карате с повишено внимание.

Сушица е село в непосредствена близост до гр. Карлово, което с годините се е превърнало в негов квартал. Над него има многобройни възможности за кратки маршрути в полите на Стара планина, преди южните склонове на Балкана да се изправят почти отвесно нагоре. Точно такова е настоящото каране.

Тъй като дължината му е съвсем, съвсем малка, да го карате самостоятелно би имало смисъл най-вече ако сте отседнали наблизо и се чудите къде да направите едно бързо кръгче за час. Може да тръгнете и от Карлово, ползвайки свързващата отсечка до Сушица. Нещата могат да станат и по-интересни обаче, ако го комбинирате с някой от другите кратки маршрути в района – например към с. Васил Левски.

А маршрутът, казано най-общо, представлява изкачване над кв. Сушица в североизточна посока покрай къщи, вили и ферми, последвано от кратко, но интересно спускане по овчарска/говедарска пътека до един равен черен път между с. Васил Левски и Сушица, по който се прибираме до началната точка. Пътеката, както се досещате, е най-важното в този маршрут. На повечето места тя е с малък наклон и сравнително широка, т.е. всеки, който вече има известен опит в карането по пресечен терен, би могъл да мине по-голямата част от нея, но тук-там  има по-стръмни и технични участъци, което я прави интересна и за напреднали карачи. На едно място има и трънливи храсти в опасна близост, които малко пречат на карането, но не бяхме взели инструменти, за да им видим сметката…

В този си вид маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно, но ако го комбинирате в някакво по-дълго каране, най-подходящите сезони са пролет и есен, тъй като през лятото районът е сравнително открит и жегата ще е сериозна.

Лежерен и много приятен маршрут, който е „разгърнат“ изцяло по черни пътища и е подходящ за всеки, който има поне средна физическа подготовка и предпочита по-леки терени за спускане, без да гони високи нива на адреналин.

Ако сте карали по други маршрути в Средна гора, този ще ви се стори дори познат – изкачванията са плавни и „меки“, смесените гори са красиви, а песъчливите почви не се превръщат в кална баня след дъжд. Ако обичате да съзерцавате панорами, на няколко места по маршрута се разкриват приятни гледки както към Стара планина отвъд Подбалканския път, така и към вълнообразните ридове на Средна гора.

Маршрутът може да се кара и в двете посоки, но все пак ви препоръчвам да следвате тази в описанието и GPS следата – така изкачването ще е малко по-плавно.

Името на маршрута отразява някои от местата, покрай които минава. Тръгвайки от с. Слатина, първо се изкачваме на югозапад и заобикаляме вр.Голямата могила, след което се отбиваме до м. Пресечен камък – там има пътека, минаваща между две скали. Не е някаква внушителна забележителност, но е приятно място за почивка и подходяща връхна точка за маршрута.  Оттам се спускаме по черни пътища, следвайки рида южно от селото, за да завършим по широк и утъпкан черен път към него. Перфектните сезони за каране са пролетта и есента. През лятото може да е малко по-горещо, но все пак голяма част от маршрута минава през гори, така че има къде да намерите сянка.

Третият маршрут над с. Слатина е най-кратък и спускането му е по-лесно, защото се кара по нещо средно между широка пътека и черен път. По-скоро е удачно да кажа черен път, но ако е така, то това е един от най-забавните черни пътища, по които съм карал – със страхотни виражи и възможност за луди заигравки на скорост. Това е за напреднали карачи, а ако сте по-неуверени, пътят/пътеката може да ви докара „гъдел в стомаха“, защото има стръмни участъци, но в никакъв случай не е много трудно или страшно. Е, има и един малък проблем – спускането свършва прекалено бързо…

Изкачването е по същия широк и добре утъпкан черен път на югоизток, както във втория маршрут. Цялото каране отнема около час, ако се движите с нормално, не много бързо темпо. Заради това е най-логично да направите маршрута в комбинация с другите пътеки над с. Слатина.

Вторият маршрут над с. Слатина в много отношения прилича на първия, но и доста се различава. Общото между двата, разбира се, е местоположението и това, че се кара по склоновете на Средна гора, които предлагат песъчливи почви, подходящи за каране почти през цялата година. И този маршрут включва интересна и технична пътека, но тук дължината и денивелацията са по-малки, а изкачването е по хубав черен път на югоизток от селото.

Може би най-важното, което трябва да кажа за пътеката е: не се опитвайте да следвате стриктно GPS следата за нея. Това само ще накъса карането ви. Пътеката в настоящия маршрут е от такъв тип, че във всеки момент е разделена на поне 2-3 ръкава, провиращи се между млади дръвчета и храсти, така че няма голямо значение дали ще хванете малко по-вляво или вдясно. Все пак, ако може да се говори за някаква „тенденция“, левите разклонения на пътеката като цяло бяха по-широки и лесни за следване, така че опитайте се да хващате тях. Като техническа трудност пътеката започва приятно и лежерно, но постепенно ерозиралите участъци се увеличават и към края нещата доста загрубяват. В този смисъл тя не е изцяло трудна и технична, но в долната си част определено би затруднила по-неуверени в спускането колоездачи.

Тъй като маршрутът е съвсем кратък, най-логично е да го карате в комбинация с другите пътеки и маршрути над Слатина.