Илийкова къща

Илийковата къща се намира в живописен район на град Калофер, само на 50 метра от Девическия манастир, откъдето може да чуете празничния звън на църковните камбани. Тя е еднакво близо както до центъра на възрожденския град, така и до изхода в посока м. Паниците и издигащия се над нея вр. Ботев. В същата посока са и повечето МТБ маршрути в района, а дворът на къщата е удобен както за „паркиране“ на велосипедите, така и за почивка, хапване (което можете да си приготвите и на барбекюто, което е на разположение за гостите) и раздумка. Домакинът на къщата също кара колело и познава маршрутите в района и при предварителна уговорка може да води организирани групи по тях.

Построена преди повече от 130 години, къщата е получила името си от известния род на Илийките и по-точно от сина на прочутия хайдутин Стоян Илийката. Запазила красивия си възрожденски вид, тя е напълно обновена и съчетава на едно място дух, традиция, уют и комфорт. Къщата предлага 14+6 места за настаняване в 3 двойни, 2 тройни и 2 стаи за 4 човека. Всяка стая разполага със самостоятелен санитарен възел, безжичен интернет, LCD телевизори и цифрова телевизия. Осигурени са принадлежности за баня. Отоплението е с локално парно. Трапезарията-механа е с капацитет 15-18 места и е оборудвана със съвременен кухненски бокс, а камината предразполага към приятен релакс.

На втория етаж, в етнографски кът, са събрани експонати с неповторима историческа стойност, които са на повече от 100 години. Станали свидетели на всички промени, те създават една неповторима атмосфера, която съчетава успешно духа на отминалото време с нашето съвремие. В градината, с гледка към величествената Стара Планина, можете да отдъхнете под дебелата сянка на асмата или да си приготвите вкусни месца на барбекюто. Дворът е обезопасен. Налични са места за паркиране на автомобили.

Освен за планинско колоездене, районът предлага условия за лов, риболов, екотуризъм и културно-опознавателен туризъм. Калофер е известен не само с невероятната си природа, но и с красивите си църкви и манастири. Градът е важна отправна точка за много пешеходни маршрути в областта на Централен Балкан – към хижа „Рай“, водоскока Райското пръскало, връх Ботев и резерват Джендема. За любителите на красивата природа е специално построена екопътеката „Бяла река“, която започва малко след мъжкия манастир „Свето Рождество Богородично“ и минава през една от най-живопистните местности на Джендема. Интерес представлява и девическият манастир „Въведение Богородично“, наследник на четири метоха, където килийна просвета получава първата българска учителка Анастасия Димитрова.

Домакините на Илийковата къща организират различни дейности като конна езда, парапланеризъм, пешеходен туризъм или разходка с джип до връх Ботев. СПА курортите Баня и Павел баня са на 30 минути с кола , а Хисарските бани – на 25 км.

Илийковата къща е една своеобразна симбиоза между традиция, съвременно удобство и уют! Заповядайте!

От връх Сакарица до гр. Карлово

Видео на Ники Станоев от пътеката през вр. Сакарица – една от дългите и разнообразни пътеки над гр. Карлово, доста технична и стръмна. Последното за жалост не си личи във видеото, но може да сте сигурни, че нито наклонът, нито теренът са а пренебрегване. Ето и цитат от автора на видеото:

Едно от най-добрите карания за годината. Дори се чудя, защо сме го пропускали досега. Над 1000 метра отрицателна денивелация, обсипана с камъни, остри камъни, ронливи камъни, овални камъни и още малко камъни. Догодина пак!

Карлово – с. Васил Левски (за начинаещи)

Този веломаршрут е кратък и максимално лек като терен – включва само асфалт и черни пътища, при това предимно с лек наклон и предвидима настилка. Това го прави идеален за разходка на начинаещи, семейства с деца и всеки друг, който търси подобни характеристики. Те обаче имат и отрицателна страна – отиването и връщането са идентични, т.е. за всеки по-напреднал планински колоездач карането може да се окаже скучно във втората си част, но ако така усещате нещата, може да го разнообразите, следвайки маршрута „Кв. Сушица – с. Васил Левски“, т.е. минавайки по-високо в подножието на планината по разни диви пътища и овчарски пътеки.

Тъй като се кара предимно на открито, маршрутът не е подходящ за горещи, ветровити или дъждовни дни. Най-хубавите сезони са пролетта и есента, а през лятото трябва да изберете хладните часове преди обяд или преди залез.

Кв. Сушица (Карлово) – с. Васил Левски

Това е един кратък веломаршрут за планинско колоездене край Карлово, който по принцип е много приятен и не е труден в техническо отношение, но който реши да го пробва, трябва да е приключенски настроен, защото на много места пътеките са доста диви, леко обрасли, трудно забележими, а има и други предизвикателства – на едно място е възможно да попаднете на малки тресавища, на други места може да срещнете овчарски кучета, а и всякакви други животни, гледани от местните животновъдци. На всичкото отгоре маршрутът е и малко труден за навигация – има доста разклони и при някои от тях верният път или пътека е трудно забележим. От друга страна обаче, той добавя разнообразие и „втора връзка“ между кв. Сушица и с. Васил Левски, така че ако човек кара в района, да избегне отиването и връщането по един и същи черен път през полето. Иначе казано, можете лесно да го комбинирате с другите кратки маршрути наоколо, за да направите полудневно или целодневно каране, а може и да го удължите малко, тръгвайки от Карлово и ползвайки свързващата отсечка към кв. Сушица. Както и при другите маршрути в района, идеалните сезони за каране са пролетта и есента, макар че и през лятото няма да е лошо, стига да изберете по-хладните часове на деня.

Обиколка на язовирите край с. Васил Левски

Името на националния герой Васил Левски, родом от Карлово, може да се срещне навсякъде в и около този български град, включително и като име на едно от близките села в източна посока, разположено между общинския център и гр. Калофер. Край него е разположен този кратък, но интересен маршрут, минаващ покрай два микроязовира и включващ една технична пътека.  

Основната височина се набира по асфалт към горния язовир, след което  има и кратко, но стръмно изкачване по черен път. По него започва и спускането, но малко след началото се отклоняваме по скрита пътека, която ни отвежда през Вътев дол към долния язовир в околностите на селото, откъдето се прибираме до началото.

Идеалните сезони за каране по маршрута са пролет и есен. През лятото също е възможно, но трябва да изберете по-хладни части от деня – преди обяд или късен следобед. Ако търсите по-дълго каране, можете лесно да комбинирате маршрута с някой от другите подобни в района.

Имайте предвид, че началото на пътеката е трудно откриваемо, така че дори и с GPS трябва да карате с повишено внимание.

Кв. Сушица – пътеката покрай Гергентепе

Сушица е село в непосредствена близост до гр. Карлово, което с годините се е превърнало в негов квартал. Над него има многобройни възможности за кратки маршрути в полите на Стара планина, преди южните склонове на Балкана да се изправят почти отвесно нагоре. Точно такова е настоящото каране.

Тъй като дължината му е съвсем, съвсем малка, да го карате самостоятелно би имало смисъл най-вече ако сте отседнали наблизо и се чудите къде да направите едно бързо кръгче за час. Може да тръгнете и от Карлово, ползвайки свързващата отсечка до Сушица. Нещата могат да станат и по-интересни обаче, ако го комбинирате с някой от другите кратки маршрути в района – например към с. Васил Левски.

А маршрутът, казано най-общо, представлява изкачване над кв. Сушица в североизточна посока покрай къщи, вили и ферми, последвано от кратко, но интересно спускане по овчарска/говедарска пътека до един равен черен път между с. Васил Левски и Сушица, по който се прибираме до началната точка. Пътеката, както се досещате, е най-важното в този маршрут. На повечето места тя е с малък наклон и сравнително широка, т.е. всеки, който вече има известен опит в карането по пресечен терен, би могъл да мине по-голямата част от нея, но тук-там  има по-стръмни и технични участъци, което я прави интересна и за напреднали карачи. На едно място има и трънливи храсти в опасна близост, които малко пречат на карането, но не бяхме взели инструменти, за да им видим сметката…

В този си вид маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно, но ако го комбинирате в някакво по-дълго каране, най-подходящите сезони са пролет и есен, тъй като през лятото районът е сравнително открит и жегата ще е сериозна.

Карлово – кв. Сушица

Сушица е село в непосредствена близост до гр. Карлово, което с годините се е превърнало в негов квартал. Над Сушица и съседното на него с. Васил Левски има добри възможности за каране, които  са описани в самостоятелни маршрути с начална точка в едно от двете села (до които можете да достигнете и с автомобил в зависимост от това откъде идвате или къде сте отседнали в района). Ако искате да поставите началото в Карлово обаче, може да използвате настоящата отсечка, за да достигнете на самоход до площада в кв. Сушица. Тя представлява комбинация от градски улици и черни пътища през вилната зона между Карлово и Сушица. Може да се ползва и в двете посоки. GPS следата е ориентирана от Карлово към Сушица и е с наклон предимно нагоре.

Ето и кратко описание:
От централния площад на Карлово (т.01) се спускаме леко надолу до главната улица „Ген. Карцов“ (т.02) и поемаме по нея наляво в посока Калофер. След около 500 м (т.03) достигаме стадион „Васил Левски“ (вдясно) и започваме стръмно изкачване наляво по ул. „Ловен парк“, която се пада срещу него. В края на изкачването улицата завива надясно (т.04) и става равна, а след още 300 м  достига до един учебен полигон за автомобилисти, като преди него (а може и след) трябва да се отбием наляво и нагоре по черен път (т.05) с множество ръкави. Дръжте дясно (близо до дерето) и в т.07 (1.6 км) преминаваме по черен път през дерето и излизаме от другата му страна над циганската махала (т.08). Оттук нагоре има цяла плетеница от черни пътища към близките вилни зони. Следваме най-десния и най-нисък път в източна посока, който е сравнително равен. В т.09 пропускаме път вляво, а в т.10 (2.2 км) сме по левия път нагоре. В т.11 пак сме по левия път. В т.12 (2.7 км) достигаме кръстовище при пресъхващо дере вдясно – преминаваме по пътя през него и продължаваме на юг към с. Сушица, следвайки само основния път. Навлизайки в селото (т.14), следваме основната улица и с леко спускане достигаме центъра (т.15), където има широк площад.

Слатина | Голямата могила и Пресечен камък

Лежерен и много приятен маршрут, който е „разгърнат“ изцяло по черни пътища и е подходящ за всеки, който има поне средна физическа подготовка и предпочита по-леки терени за спускане, без да гони високи нива на адреналин.

Ако сте карали по други маршрути в Средна гора, този ще ви се стори дори познат – изкачванията са плавни и „меки“, смесените гори са красиви, а песъчливите почви не се превръщат в кална баня след дъжд. Ако обичате да съзерцавате панорами, на няколко места по маршрута се разкриват приятни гледки както към Стара планина отвъд Подбалканския път, така и към вълнообразните ридове на Средна гора.

Маршрутът може да се кара и в двете посоки, но все пак ви препоръчвам да следвате тази в описанието и GPS следата – така изкачването ще е малко по-плавно.

Името на маршрута отразява някои от местата, покрай които минава. Тръгвайки от с. Слатина, първо се изкачваме на югозапад и заобикаляме вр.Голямата могила, след което се отбиваме до м. Пресечен камък – там има пътека, минаваща между две скали. Не е някаква внушителна забележителност, но е приятно място за почивка и подходяща връхна точка за маршрута.  Оттам се спускаме по черни пътища, следвайки рида южно от селото, за да завършим по широк и утъпкан черен път към него. Перфектните сезони за каране са пролетта и есента. През лятото може да е малко по-горещо, но все пак голяма част от маршрута минава през гори, така че има къде да намерите сянка.

Слатина 3

Третият маршрут над с. Слатина е най-кратък и спускането му е по-лесно, защото се кара по нещо средно между широка пътека и черен път. По-скоро е удачно да кажа черен път, но ако е така, то това е един от най-забавните черни пътища, по които съм карал – със страхотни виражи и възможност за луди заигравки на скорост. Това е за напреднали карачи, а ако сте по-неуверени, пътят/пътеката може да ви докара „гъдел в стомаха“, защото има стръмни участъци, но в никакъв случай не е много трудно или страшно. Е, има и един малък проблем – спускането свършва прекалено бързо…

Изкачването е по същия широк и добре утъпкан черен път на югоизток, както във втория маршрут. Цялото каране отнема около час, ако се движите с нормално, не много бързо темпо. Заради това е най-логично да направите маршрута в комбинация с другите пътеки над с. Слатина.

Слатина 2

Вторият маршрут над с. Слатина в много отношения прилича на първия, но и доста се различава. Общото между двата, разбира се, е местоположението и това, че се кара по склоновете на Средна гора, които предлагат песъчливи почви, подходящи за каране почти през цялата година. И този маршрут включва интересна и технична пътека, но тук дължината и денивелацията са по-малки, а изкачването е по хубав черен път на югоизток от селото.

Може би най-важното, което трябва да кажа за пътеката е: не се опитвайте да следвате стриктно GPS следата за нея. Това само ще накъса карането ви. Пътеката в настоящия маршрут е от такъв тип, че във всеки момент е разделена на поне 2-3 ръкава, провиращи се между млади дръвчета и храсти, така че няма голямо значение дали ще хванете малко по-вляво или вдясно. Все пак, ако може да се говори за някаква „тенденция“, левите разклонения на пътеката като цяло бяха по-широки и лесни за следване, така че опитайте се да хващате тях. Като техническа трудност пътеката започва приятно и лежерно, но постепенно ерозиралите участъци се увеличават и към края нещата доста загрубяват. В този смисъл тя не е изцяло трудна и технична, но в долната си част определено би затруднила по-неуверени в спускането колоездачи.

Тъй като маршрутът е съвсем кратък, най-логично е да го карате в комбинация с другите пътеки и маршрути над Слатина.