Лакатишка Рила

Настоящият маршрут е най-доброто, което Лакатишка Рила предлага за масовия планински колоездач. Карането по него е нещо, което препоръчвам на всеки любител на внушителните природни гледки, защото през повечето време до вас се извисява Мальовишкия дял на Рила – може би най-хубавата част на най-високата ни планина. А особено в края на пролетта и началото на лятото по зъберите ѝ все още има доста сняг, което прави панорамите нереално красиви и рязко контрастира със свежата зеленина на самата Лакатишка Рила.

Като цяло маршрутът е подходящ за всеки, дори и за прохождащи в спорта, стига да имат средна физическа подготовка. Като терен по принцип не е труден, тъй като включва само асфалт и черни пътища, които в повечето случаи са гладки и в добро състояние. След обилни дъждове обаче на много места има и коловози и локви, често дълбоки, така че рискът и трудността в тези случаи се увеличават. 

Говедарци – хижа „Мечит“ – Мала църква

Това е кратък, но интензивен маршрут в Рила, който включва стръмно изкачване, шеметно спускане, малко прескачане на дървета, приятна хижа и страхотна природа. Маршрутът всъщност е съвсем простичък – първо се изкачвате от Говедарци до хижа “Мечит” (в по-стари източници е известна и като “Медарника”). Пътят до нея е с хубава настилка, но доста стръмен. От хижата се връщате малко надолу, за да поемете по хоризонтален черен път към Мала църква. Има и туристическа маркировка на места. Хоризонтален в случая означава, че като цяло оставате на една и съща надморска височина, но това не пречи пътят ту да се изкачва, ту да слиза по-ниско при пресичането на деретата. Като стана дума за тях, на няколко места се пресичат планински потоци. Пътят всъщност води към вр. Костадинкина скала и от един момент нататък става доста стръмен и изровен, почти невъзможен за каране, така че може да се наложи да бутате. След това отново поемате по равна, широка пътека, която някога е била черен път, а сега е препречена от паднали дървета – има един участък с дължина около 200 м, в който ще трябва дори да носите велосипедите и да ги прехвърляте през дънери и стволове. Непроходимият участък обаче е точно толкова дълъг, че да направи приключението интересно, без да се превърне преодоляването му в мъчение. Скоро след него излизате на симпатична горска поляна – чудесно място за отдих, след което започва и спускането. То е по стръмна и бърза пътека с формата на улей, на повечето места е широка, тъй като някога това изглежда е било черен път. Сериозният наклон, коварната настилка и възможността за изненадващи препятствия категоризират тази пътека като Т4, т.е. за начинаещи колоездачи карането по нея ще е трудно и опасно. Навигацията по маршрута не е трудна, но с GPS апарат ще ви е значително по-спокойно, отколкото без него. По-опитните обаче ще се оправят и само с описанието + книжна карта на Рила.

Зелени рид

Пътеката по Зелени рид от Раздела над Седемте езера до х.“Вада“ е една от най-вълнуващите пътеки в Рила.  Поне за хората, които обичат дълги, разнообразни и технични спускания.

Говедарци – Мальовица – х.Вада

В горещите летни дни твърде малко са нещата, които могат да се сравнят с прохладата на сянката във вековните рилски гори. Затова ви предлагаме този приятен маршрут в района на Говедарци с гаранцията, че може да карате по него дори и при температура 40 градуса на слънце.  Той е подходящ само за карачи, които не се плашат от технични терени нито при изкачванията, нито при спусканията. Не трябва също така да се плашат от газене в реки, каране през малко тръни и коприви и няколко участъка нагоре с брутален наклон, където ще трябва да се бута.

Говедарци – Яворова поляна (хижа Вада) – Мальовица

Редовните ни читатели може би ще си спомнят този маршрут, който може да се разглежда като почти “огледален” или обърнат вариант на настоящия. Още в онази статия обаче написах, че правилната посока е тази, която ще ви представя сега. Не че онова каране не е приятно, но в долните редове е най-оптимизираният маршрут между точките Говедарци, хижа “Вада”, Яворова поляна, курортен комплекс Мальовица и местността Овнарско. Под най-оптимизиран имам предвид, че изкачването е най-поносимо, спускането по пътеки и черни пътища е най-дълго (макар че и тук не липсва спускане по асфалт, уви!), а на всичкото отгоре маршрутът е най-добре балансиран между това да се хареса и на напредналите колоездачи, и на начинаещите. Рядко се намират карания, които да са еднакво подходящи и за двете групи, но това е точно такова!

Зимно спускане от хижа “Мальовица”

GPS следа не ви трябва – по туристическата пътека от хижата… Мальовишката класика е открита, известна като “Бегай скиорче, иде бо..айкърче!”