Малко след като Ивайло Андреев изпрати своето видео, озаглавено „Пашаница – Пирамидата“, Христо Симчев допълни информацията за този район в близост до Самоков с GPS следа, която поне на пръв поглед съвпада напълно с показаното във видеоклипа. Така че припомням накратко:
Става дума за едно често ползвано от местните карачи спускане (предимно, има и няколко кратки баира нагоре), започващо от пътя между Бели Искър и Боровец (на картата местността е означена като Ридо). В началото се кара по хубави черни пътища, после по изровени черни пътища, накрая и по пътеки (които някога са били пътища). Излиза се на широка и равна пътека покрай р. Искър, по която се стига до парка на Самоков.
Ивайло Андреев | м. Пашаница – м. Пирамидата
Класически за региона на Самоков маршрут, състоящ се най-вече в спускане от местността Пашаница до местността Пирамидата. Маршрутът почва след изкачването на пътя от село Бели Искър към Боровец и слиза над град Самоков до река Искър. GPS следа може да се види тук: https://connect.garmin.com/modern/activity/4062424477.
До 3:25 минути от клипа карането съвпада с отсечката „Пашаница – с. Бели Искър“, но при нея в тази точка се продължава наляво, а в клипа се завива надясно по черния път.
Пашаница (м. Ридо) – с. Бели Искър
Тази отсечка представлява спускане по черен път, който е предимно хубав и без дълбоки коловози, но в същото време на места с добър наклон. Това го прави подходящ както за начинаещи, така и достатъчно интересен за напреднали планински колоездачи, защото с увеличаване на скоростта доста неща се променят. Започва от м. Пашаница (според картата името на тази местност е Ридо), която е по пътя между с. Бели Искър и Боровец, след преодоляване на основното изкачване, т.е. в горната, по-равна част на пътя. Краят е в с. Бели Искър.
Публикувам го като отсечка заради това, че е проверен и може да се ползва като част от различни маршрути в района около Самоков и Боровец. Най-логичният пример за кратко и бързо каране е от с. Бели Искър да се изкачите до м. Пашаница (Ридо) и да се спуснете по черния път обратно. Възможни са обаче и много по-дълги варианти като Самоков-Боровец-Бели Искър с начало, избрано от вас.
Покрай р. Черни Искър над Говедарци
Тази отсечка е комбинация от черни пътища и пътека, следващи коритото на р. Черни Искър в района между с. Говедарци и рибарника преди отбивката към хижа „Вада“. Отсечката може да се ползва и в двете посоки – както нагоре (срещу течението на реката, например за намаляване на асфалта при изкачване към хижа „Вада“ или към ЦПШ „Мальовица“), така и надолу (по течението на реката, например при връщане към Говедарци след спускане към хижа „Вада“ или по пътеката от Овнарско). Може да послужи и като кратък маршрут за начинаещи (изкачвате се по асфалта до рибарника и след него се връщате по тази отсечка) и дори за деца (отиване и връщане по отсечката, за да не карате по автомобилния път).
Пътеката от Овнарско
Пътеката от Овнарско БЕШЕ една от най-добрите, които можете да намерите в района около Самоков. За съжаление тя бе изцяло унищожена при дърводобивни дейности в периода 2020-2021 г. Описанието ѝ в следващите редове служи само като спомен.
Пътеката е достоен „конкурент“ на някои от трасетата в байкпарк Боровец, само че подходяща за хора, които нямат проблем да се изкачат на самоход до нея. Всъщност има и варианти за моторизирано достигане до началато ѝ. Изградена е от хора, които организират и водят МТБ туристи в района. Карайки по пътеката откъм курортния комплекс „Мальовица“, те също са се натъкнали на тази „досадна“ липса на пътека от м. Овнарско надолу. И в някакъв момент са решили да направят нещо по въпроса и са изградили пътеката, която е представена тук. Аз лично научих за нея от IztreshTeam, но те не са единствените, които са участвали в създаването ѝ. Със сигурност обаче заслужават да ги почерпите по бира, ако ви се удаде случай. 🙂
Фактът, че ми хареса дори и в кално/влажно състояние (първото ми каране по нея бе в такива условия) е достатъчно показателен за това, че тя не само е забавна, но е и добре направена. На сухо обаче карането по нея е такова, че в края човек се чувства като дете в лунапарк. Теренът е напълно естествен, завоите са забавни и в много случаи не са „подпрени“ от виражи, а дори са с лек страничен наклон. Не липсват корени, бабуни и други неща, с които да направите карането си по-игриво и забавно. В долната част има и няколко кратки изкачвания, а също и едно мочурливо място, където е най-добре да слезете и да потърсите вариант за заобикаляне (като цяло май отляво е по-лесно). И макар че пътеката е със средна трудност (Т3), тя всъщност би се харесала дори и на по-неуверени карачи, стига все пак да имат вече някакъв опит в карането по пресечен терен. Второто ми каране по нея бе с група обучаващи се и всички, от начинаещите до напредналите, я харесаха много, макар че начинаещите трябваше да слизат и бутат на някои места.
Пътеката започва от уширението на асфалтовия път, т.е. от поляната, където пътят се разделя на две, а към него се включва и черния път с туристическата маркировка откъм ЦПШ „Мальовица“. За да я намерите, най-добре е да имате GPS уред. Ако нямате, ето малко указания: ако сте с гръб към Говедарци, прекосете поляната надясно и търсете в края ѝ (между добре избуялата растителност) началото на пътеката, която влиза в гората. Ако пък сте дошли откъм Мальовица и сте с гръб към нея, прекосете поляната наляво и търсете в края ѝ. Веднъж като намерите пътеката, следването ѝ надолу вече е лесно, защото е ясна и в добро състояние. Пътеката излиза на пътя Говедарци – ЦПШ „Мальовица“.
ЦПШ „Мальовица“ – м. Овнарско
Туристическа пътека, маркирана с червен цвят. На някои места е превърната в черен път заради дърводобив. Пътеката е предимно с плавен наклон надолу, но има и някои по-технични и трудни участъци – като цяло обаче преобладава по-лесен терен. В този смисъл тя е подходяща и за колоездачи с по-малък опит (но все пак е добре да имат някакъв). По пътеката има е 2-3 кратки изкачвания.
Говедарци – Овнарско
Пътеката от Овнарско БЕШЕ една от най-добрите, които можете да намерите в района около Самоков. За съжаление тя бе изцяло унищожена при дърводобивни дейности в периода 2020-2021 г. Затова този маршрут може да служи само като спомен.
Този кратък и изключително приятен маршрут използва новата пътека от м. Овнарско, която се спуска с великолепни извивки и много забавни моменти към асфалтовия път между селото и курортния комплекс „Мальовица“. За да си спестим асфалта, прибирането е по черни пътища и кратка пътека в долината на р. Черни Искър. Засега липсва подробно описание на маршрута, така че за навигация по него ще ви е необходимо GPS устройство.
На практика обаче ориентацията е доста лесна. В Говедарци можете да намерите пътя към м. Овнарско дори с питане. Изкачването е по асфалт през много приятна иглолистна гора, сенчесто и прохладно. Наклонът е плавен, но на някои места и стръмен. Когато излезете на разклона в м. Овнарско (слънчева поляна, където асфалтът се разделя на две, а освен това наляво тръгва и черен път с червена туристическа маркировка), трябва да прекосите поляната надясно и да намерите началото на пътеката сред избуялата растителност. Надолу пътеката е съвсем ясна и добре изразена. В края дори се превръща в занемарен черен път, който излиза на асфалта. Тук вече, ако искате да следвате маршрута, ще ви трябва GPS; ако не, може да се приберете и по асфалта или просто да импровизирате по черните пътища покрай р. Черни Искър.
Песако – Мала църква по лЕвата пътека
Още през месец юни Ивайло Андреев ми изпрати това видео от една пътека в Рила, която е непозната за мен. Началото ѝ е от м. Песако над с. Мала църква, а спускането до него включва и доста черни пътища, при това от всякакъв тип – и по-изровени, и по-хубави. Така че ако трябва да обобщя, в това каране има от всичко – и технични участъци, и по-скоростни секции, а както ще видите, спускането е и с прилична дължина.
Лакатишка Рила 2
Няколко години след публикуването на първия маршрут, носещ името на тази уютна малка планина, ви предлагам още една подобна разходка из нея. Характерно за Лакатишка Рила е наличието на много черни пътища, повечето от които проправени заради дърводобив, които позволяват както приятни карания с голяма, малка или средна дължина, така и някои сериозни храсталясвания, ако се забиете в задънен/изоставен дърварски друм. Затова като цяло е добре да се следват само основните пътища, като дори това не дава 100% гаранция. В първия маршрут, за който споменах, карането представляваше изкачване през долината на р. Лакатица нагоре до основното било на планината и каране по южната част на това било, откъм Рила и р. Черни Искър. Настоящият маршрут сякаш е огледален, защото основното изкачване е същото, но този път следваме основното било на север.
Карането не е препоръчително за хора без GPS приемник – не защото е чак толкова трудна ориентацията в общ план, а просто защото не зная за периода, в който не съм карал там, колко нови пътища са се появили и колко от старите са изчезнали.
Друга особеност, която е важно да знаете, е наличието на доста кал по някои от пътищата след по-обилни дъждове – някои, но не всички. Като цяло почвите в района са доста песъчливи и позволяват каране в мокро състояние, но има участъци, където калта е дълбока, лепкава и тежка.
В Лакатишка Рила има много иглолистни гори, но не и много сянка по пътищата. Точно затова, въпреки опасността от кал и коловози, най-подходящите сезони за каране са пролет и есен, по-специално месеците май-юни и септември-октомври. През лятото карането също може да е много приятно, особено като се има предвид, че началната точка (с. Говедарци) е на 1000 м н.в., но все пак през юли и август е силно препоръчително да карате в сутрешните часове, а не по пладне.
От гледна точка на техническа трудност маршрутите в планината са доста променливи, защото понякога може да попаднете на дълбоки коловози, а в други случаи същият път да е гладък и добре утъпкан от камионите. Настоящият маршрут обаче твърдо може да бъде причислен към тези със средна или дори с висока трудност, тъй като включва и една от малкото пътеки, налични в планината. Някога тя също е била стръмен черен път, прокаран вероятно за дърводобив, но впоследствие водата и моторджиите са изваяли от него широка пътека във вид на улей, която позволява бързо и вълнуващо спускане, но и малко опасно, особено за по-неуверени карачи. Така че конкретно в този си вид маршрутът не е подходящ за начинаещи.
Говедарци – Мечит – Йончево езеро – курортен комплекс Мальовица
Има една пътека в Рила. Трудна за достигане. Трудна и за спускане. И точно поради това една от най-добрите! Спускането през Йончево езеро е нещо, което всеки любител на трудните и технични пътеки си струва да пробва. Но достигането до него е такова, че човек трябва да е наистина силно мотивиран, за да преодолее такава денивелация по такъв терен. Пригответе се за каране, бутане и носене и то часове наред, докато достигнете Поповокапския преслап, който е най-високата точка на маршрута.
Затова GPS следата съдържа и една допълнителна отсечка през заслон „Кобилино бранище“, която е подходяща, ако решите да направите карането за два дни с преспиване в заслона. Аз съм пробвал и двата варианта – не бих казал, че някой е по-добър от другия. За лятото, когато дните са дълги, бих го направил за един ден, но през есента двудневният вариант е по-сигурен, стига да ви се носят спални чували.
Да кажа все пак няколко думи и за пътеката – нали зарад нея е цялото бъхтене нагоре! Най-точното определение за тази пътека според мен е: една от най-трудните и технични караеми пътеки в Рила. Това ще рече няколко неща: първо, за човек с добри умения пътеката е караема почти изцяло. Има само един участък, който категорично не може да се кара от нормални хора, както и някои отделни препятствия, които биха накарали повечето хора да слязат от велосипедите. Като цяло обаче теренът е преодолим. В същото време пътеката е една от най-техничните, които съм карал, а също и една от най-разнообразните. Не мога да кажа, че е особено ритмична, освен ако под ритъм не разбираме редуването на малко по-бързи участъци с отделни препъни камъни, които изискват бавен подход. Във всички случаи обаче в тези няколко километра има всичко, което можете да си пожелаете за преодоляване – стръмни наклони, малки скали, големи камъни, улеи, прагове, падове, завои от всякакъв вид и дори бързи отсечки. Като цяло пътеката може да бъде разделена на две части – от Поповокапски преслап до Йончево езеро е по-бавната и по-рядко използвана част, по-технична и трудна като цяло, с повече слизания от велосипеда. От езерото до Мальовица пък се кара по-бързо, макар че отново има и доста спънати участъци, включително и най-невъзможния за каране – въпреки това като общо впечатление тази ниска част на пътеката е по-лесна за каране, а се ползва и от повече пешеходни туристи, т.е. по-ясна и утъпкана е. Цялостното ниво на техническа трудност е Т5, така че този маршрут не е препоръчителен за хора без опит и умения по технични терени. Карането по пътеки продължава и след Мальовица – в посока Говедарци през местността Овнарско.