Съкровищата над Кладница, част 1

Кратък маршрут над Кладница, включващ основната пътека от м. Танчовица до селото (жълта маркировка) , който е подходящ и за самостоятелно каране под формата на лека/бърза разходка, и за комбиниране с други маршрути и пътеки. Качването от Кладница до връхната точка обикновено отнема най-много 1 час, спускането е още по-бързо. Самата пътека е технична, но не прекалено трудна. Означението Т4 ѝ е присъдено заради 2-3 по-специални участъка в първата половина и заради последните 300 метра, които са стръмни и труднички, но в цялост карането може да се хареса на доста широк кръг планински колоездачи. Имайте все пак предвид, че нивото не е за начинаещи – те биха изпитали затруднения на доста места.

Пътеката от „Червената шапчица“

Откакто Петър Велков започна да стопанисва една малка хижа над Златните мостове и я кръсти „Червената шапчица“ (все още е в процес на ремонт и възстановяване), тя се превърна в притегателно място за много планински колоездачи, а пътеката от нея към Владая започна да става много популярна.

„Червената шапчица“ – Владая

По мнението на много хора това е една от най-добрите пътеки на Витоша, включително и защото не е много трудна, но не е и досадно лесна – всеки напреднал колоездач ще може да намери в нея достатъчно предизвикателства, а пък ако имате извесетен опит, но все още не сте достатъчно уверени, за да атакувате най-трудните и стръмни терени, по тази пътека можете да очаквате сравнително малко места, на които ще се наложи да слизате и да бутате. Освен всичко, пътеката е и доволно дълга, така че при всички положения си струва да я пробвате. Името ѝ идва от времето, по което хижа „Червената шапчица“ бе спопанисвана от Петър Велков, който поддържаше и самата пътека в добро състояние. Сега хижата е с други стопани и се казва отново „Композиторите“, но пътеката си остава една от най-популярните.

Алеко – Черни връх – Ярлово – Ярема – Железница

Формално погледнато, маршрутът има и изкачване, и спускане, т.е. прилича на крос-кънтри, но най-вероятно ще се хареса предимно на хората, обичащи дългите спускания, каранията в диви и отдалечени местности, както и високопланинските терени. И макар профилът да показва явен превес на спусканията, в действителност маршрутът е доста натоварващ във физическо отношение, защото тук реално е описана само половината от него. Защо ли? Защото имате избор да го продължите според желанията и възможностите си. Крайната точка е пред ханче “Брезите” над Железница, откъдето имате поне три варианта за прибиране към София. 

Бояна – Тихия кът – Бояна (вариант 2)

Също толкова кратък маршрут, както и първия вариант, но малко по-труден в техническо отношение. Това го прави по-подходящ и интересен за напреднали колоездачи. GPS следата е записана от Николай Станоев и има минимални разлики спрямо подробното описание на маршрута в сайта.

Бояна – Тихия кът – Бояна (вариант 1)

Това е един съвсем кратък маршрут над София, който е идеален в няколко случая:
– Ако търсите каране след работния ден през топлите месеци, когато денят е голям.
– Ако търсите кратко загряващо или отпускащо каране.
– Ако търсите каране в дните на късната есен, когато денят е малък, а топлата част от него още по-незначителна.
– Ако търсите каране, което е много леко като терен и не много тежко като натоварване

Голи връх – Черни връх – Купена – Железница

Ще започна общата характеристика на маршрута с това, че той всъщност не е самостоятелен. И сами можете да забележите, че началната и крайната точки нямат нищо общо. Разработих го по този начин, защото описаната тук разходка може да бъде комбинирана по много различни начини с други карания в Плана и Витоша. Всичко зависи от вас. 

Витоша | От Голи връх до Драгалевци по време на буря

Иван Гешев често публикува видеоклипове от трасетата за спускане над Драгалевци (някои от тях можете да видите в архива на настоящата рубрика), но този път условията за каране са малко по-екстремни…

Иван Гешев | Бай Кръстьо – Драгалевци по дясното трасе

Основното трасе за спускане над Драгалевци е добре познато, но много хора може би дори не знаят, че вдясно от него има още едно, което е по-тясно и в горната част по-лесно, но пък надолу става доста стръмно и натоварващо за спирачките и за тялото. Иван Гешев ни го показва в ранен пролетен вид – вижда се ясно, че на ниво под Бай Кръстьо условията за каране вече са перфектни!