Това е една слабо позната пътека на Витоша, която е подходяща както за спускане, така и за изкачване; както за начинаещи, така и за по-напреднали колоездачи, които искат да разнообразят карането си с нещо по-бързо и лежерно или да се изкачат по приятен и достатъчно натоварващ начин от Княжево към Тихия кът.

Горният край на пътеката не е точно при Тихия кът, но е близо до него. Тръгвате по алеята към Владая и след половин километър, точно между двете поточета, които пресичат алеята, вдясно зпочва пътеката. В началото е тясна, но достатъчно ясна. Постепенно се разширява, а наклонът става малко по-голям, но в никакъв случай не мога да го нарека сериозен. Долният край на пътеката е в края на вилна зона Килиите.

Както казах, пътеката може да се ползва в различни като дължина и тип маршрути. Единият вариант е да се качите от Княжево или Бояна по алеята през Бялата вода и Тихия кът, след което да се спуснете към Килиите и да се приберете по улиците между къщите към Княжево. Друг вариант е да карате по пътеката от Килиите към Владая, после да се изкачите към алеята към Тихия кът и оттам да се спуснете по пътеката. Има и вариант да се изкачите по нея до Тихия кът, след което да се спуснете към Княжево или Бояна.

Още една стръмна и технична витошка пътека, която е по-рядко използвана от туристите, така че е добре дошла за любителите на по-трудните пътеки. Впрочем такава е предимно в горната част, докато в долната става по-широка и бърза.

Началото е от заслон „Кикиш“ и всащнъст най-трудно е да стигнете до него. Единият вариант е по пътеката откъм Бай Кръстьо, но това означава доста бутане и носене, включително през 2-3 каменни реки. Другият вариант, според мен по-добър, е откъм Златните мостове през хижа „Камен дел“ – или по алеята от Момина скала, или по пътеката от почивна станция „Средец“. И в двата случая се стига до хижа „Камен дел“ и се продължава на изток към заслон „Кикиш“, но и при този вариант се пригответе за трудни каменисти участъци, включително и нагоре.

От заслона пътеката тръгва само надолу и в началото ще ви поизпоти с камъни, серпентини и стръмен наклон. В т.02 сме наляво (старата пътека е продължавала надясно, но е занемарена). В т.03 пресичаме пътя за Алеко и продължаваме от другата му страна. Скоро се включваме наляво (т.04) в ски-пътя откъм Бай Кръстьо и по него достигаме паркинга над Драгалевския манастир.

Пътека, която започва от хижа „Камен дел“ и завърша при Боянското езеро, т.е. може да се използва за спускане в посока Бояна (а дори и към Драгалевци), като върви по склона източно от хижата. Пътеката е стръмна и в горната част по-технична, а в долната по-бърза. Ползва се рядко от туристите, което я прави доста подходяща за планинско колоездене, но все пак имайте едно наум – не е трасе за спускане. Точно заради по-рядкото ѝ ползване навремето тя се сдоби с името „Скритата пътека“.

От хижа „Камен дел“ се хваща алеята към заслон „Кикиш“ и Бай Кръстьо. В началото има леко изкачване. След 350 м, в т.02 започва пътеката наляво, т.е. спускането. В началото е по-тясна и технична, после се разширява и става по-бърза, но и доста стръмна. В т.03 достигате популярната пътека, свързваща Драгалевския манастир и Боянското езеро. По нея наляво ще стигнете до Боянското езеро (т.04), откъдето има поне два варианта за спускане. Ако в т.03 тръгнете надясно, ще стигнете до Драгалевския манастир, като карането е предимно надолу, но все пак има и изкачвания, както и преминаване през 2-3 каменни реки.