Това е един от най-добрите маршрути за планинско колоездене край Варна. Разбира се, понятието „най-добър“ за всеки човек включва различни неща – някои обичат да съзерцават гледки или да усещат близостта на морето (когато говорим конкретно за Варна), други може би предпочитат по-кратки и леки карания, за трети водеща е техническата сложност или физическото натоварване. А пък тук всички тези неща са добре смесени и балансирани. Нещо повече – огромна част от карането е по пътеки – и по-лесни, и по-технични тук-там, което прави МТБ преживяването още по-пълноценно. Не липсват и интересни места – освен няколкото панорамни гледки и карането на територията на природен парк „Златни пясъци“, маршрутът преминава и покрай Аладжа манастир – една от основните туристичски забележителности в района. При наличие на време и желание може да се отбиете и да го разгледате.

Началната точка е при портала на телевизионната кула над Варна, докъдето може да стигнете с кола. Наоколо има черни пътища, по които може да се намери място за няколко автомобила. Избрах тази начална точка, защото по този начин се спестяват 200-300 м изкачване през урбанизирани територии и се започва по-бързо с карането по пресечен терен. Не че изкачването е нещо лошо – в някои от другите дълги маршрути се започва именно от града, но истината е, че след това, при спускането от ТВ кулата, само част от него е по пресечен терен. Ако държите да започнете карането от града и да изкачите баира към ТВ кулата, може да съедините който е да е от трите маршрута край нея с настоящия и сте готови.

В другата посока маршрутът достига покрайнините на с. Кранево, преди да се върне обратно към Варна. Ако желаете да отидете и на плаж, може да се спуснете през селото към брега, но това ще добави още няколко километра асфалт и 100 м височина. Иначе връщането на места е по същата главна пътека през ПП „Златни пясъци“, но на други места е по алтернативни пътища и пътеки, така че в никакъв случай няма да ви доскучае.

Денивелацията по маршрута се натрупва чрез множество кратки изкачвания и спускания, така че не се усеща на момента, но в края на карането със сигурност има причина краката ви да са леко натежали.

Освен всичко друго, по-голямата част от маршрута е на сянка. Това го прави подходящ дори и за лятото, като тогава все пак е препоръчително да изберете сутрешните часове. Хай-хубаво е обаче през пролетта и есента. Макар че на места почвата е глинеста, пътеките като цяло са добре утъпкани и рядко ще имате проблем с калта, макар че след обилни валежи е по-добре да изчакате 1-2 дни.

Дълъг и панорамен веломаршрут, който в едната посока ще ви преведе през някои от популярните курорти по крайбрежието на север от Варна, както и през интересни места в кв. Виница, а на връщане ще ви предложи разнообразие от пътеки в природен парк „Златни пясъци“, някои от които може да ви поизпотят нагоре или да ви предизвикат надолу.

По принцип между Варна и Кранево са възможни много веломаршрути и всичките са дълги и разнообразни. Могат да се комбинират както по-леки пътеки и пътища, даже и доста асфалт, така и някои по-технични отсечки. Зависи кой какво търси… В настоящия маршрут има всичко, ама наистина всичко, включително крайбрежни алеи и хотели, което през активния летен сезон може да е свързано и с навалица от туристи. Точно заради това, че половината от маршрута всъщност преминава през урбанизирани (курортни) територии, на мен лично не ми е фаворит от гледна точка на планинско каране. Обаче за хора, които искат да разгледат крайбрежието и курортите на север от Варна и да покарат в максимална близост до морето с всички съпровождащи гледки и усещания, това е един от най-добрите варианти, при това избягващ (доколкото е възможно) главния черноморски път, макар че след Златни пясъци се налага да изминем няколко километра и по шосето до Кранево. Маршрутът може да е полезен и за всеки гост на морската столица, който иска да комбинира плажуване и планинско колоездене – по него може да достигнете до курортите „Св. Константин и Елена“, „Златни пясъци“ и дори до самото Кранево (макар че по принцип маршрутът не слиза до плажа там, а още в горния край на населеното място навлиза в гората и поема обратно към Варна). И ако първата половина на маршрута е лежерна и съвсем лека като терен (на практика предимно асфалт), то прибирането към Варна е основно по пътеки, като на места включва както стръмни изкачвания (налагащи дори малко бутане), така и технични спускания.

„Лявата“ пътека в момента (лятото на 2021 г.) е малко трудна за намиране, защото началото ѝ е доста обрасло. Но тя предлага по-лесен и безопасен вариант за спускане от района на ТВ кулата, подсичайки склона с по-умерен наклон и без толкова стръмен склон от външната страна.

Маршрутът е по-кратък от първия, защото не отива към самата телевизионна кула. Ако решите обаче, може да ползвате описанието на първия маршрут и да заобиколите по платото. Тогава т.23 от първия маршрут ще съвпадне с т.16 от настоящия.

Сред кратките веломаршрути по склоновете под ТВ кулата този може да се нарече основен и най-често използван. Той е и най-дълъг, защото отива до самата ТВ кула, правейки една обиколка по равната част на платото. Спускането обаче не е за хора със слаби нерви, защото пътеката е тясна и със стръмен (на места отвесен) склон от лявата страна. Ако това ви притеснява, по-добре вижте другите два маршрута. Затова и техническата трудност е посочена като висока, макар че за напреднали карачи е по-скоро средна.

Това не е първият черноморски маршрут, който публикуваме – със сигурност няма да е и последният, тъй като в продължение на няколко години непрекъснато се убеждавам, че на много места по Черноморието има доста приятни пътечки и маршрути за каране, така че човек лесно би могъл да разнообрази почивката си, ако не го мързи и си вземе колелото.  Маршрутът е напълно подходящ и за начинаещи, тъй като в него няма нищо, което да е особено трудно от техническа гл.т. Включва асфалт, черни пътища и леки пътеки, които са доста приятни. Има само една по-трудна и опасна пътека за финал, която лесно може да се избегне. Като физическо натоварване също не е тежък, но имайте предвид една особеност – карането започва в горния край на града, при болницата “Св.Марина”, а от центъра дотам са няколко километра, така че цялото каране в моя случай бе почти 50 км. Ако отидете до началната точка с кола обаче, единствената трудност е първото изкачване, което е доста стръмно.