Това е един типично морски веломаршрут за планинско колоездене, който свързва два от най-известните плажове на Варна и поради тази причина е подходящ за съчетаване на тези две удоволствия – плажуването и карането на колело.

Адреналинът и интересните за каране терени не са приоритет при този маршрут, макар че като допълнителни отсечки в GPS следата ще намерите и някои кратки пътеки, с които по-уверените карачи могат да направят карането си по-вълнуващо на отиване или на връщане. Но все пак основната цел на този маршрут е просто придвижване по пресечен терен и по странични улици и пътища от плажа на кв. Аспарухово до дивия (засега) плаж Паша дере, който е и един от най-хубавите край Варна. В този смисъл, техническата трудност на маршрута е ниска, но с алтернативните отсечки става средна.

Второто важно уточнение е, че маршрутът е описан като отсечка в посока от Аспарухово към Паша дере, но може да се ползва и за прибиране обратно. Техническите данни и характеристики обаче са само за „отиването“ в посоченото направление. Това означава, че в общия случай трябва да удвоите дистанцията и денивелацията, което ще вдигне нивото на физическо натоварване до средно. Ако предпочитате, на връщане може да следвате и основния автомобилен път през кв. Галата, но имайте предвид, че трафикът по него е сериозен.

И двете алтернативни отсечки в GPS следата са по-подходящи за ползване при връщане от Паша дере към Аспарухово, защото включват пътеки, които в този случай ще са с наклон надолу. Ако държите да намалите до минимум карането по асфалт, може да ги ползвате и в посока от Аспарухово към Паша дере, но имайте предвид, че тогава на някои места ще трябва да побутате. №1 е тясна и на места стръмна пътека. №2 е комбинация от пътека, асфалт и черен път.

Тъй като се предполага, че маршрутът ще бъде каран основно през лятото, а се минава предимно по открити места, той не е подходящ за най-топлите часове на деня. Иначе като терен няма пречка да го пробвате и в преходните сезони – просто плажуването няма да е същото като през лятото.

Началната точка е в средата на плажа Аспарухово – дотам има асфалтов път, има също и поляна, на която може да се паркира. Паркоместа има и по бул. „1 май“ по протежение на парк „Аспарухово“.

Ако ще плажувате, не забравяйте да си вземете вода и храна не само за карането, но и за плажа!

Това е още един хубав крос-кънтри маршрут на север от Варна към долината на р. Батова, който включва по две основни изкачвания и спускания, доста равни участъци между тях, малко дивотия, много сянка и хубаво финално спускане по пътека, която не е трудна. Той има много допирни точки с другия подобен маршрут в същия район, само че този върви в обратна посока и като цяло е по-лесен като терен – има само 2-3 кратки стръмни участъка надолу, които биха могли да затруднят начинаещи колоездачи – всичко друго е с лек до умерен наклон. От гледна точка на изкачванията, първото е стръмно и си го бива! Второто е значително по-лесно и плавно – по разбит асфалтов път през сенчеста гора. Като физическо натоварване нивото също е средно – маршрутът е дълъг, но сумарното изкачване не е много голямо. По-добре подготвените без проблем ще го минат за 3-4 часа, а по-лежерно настроените могат да уплътнят с него и цял ден.

Най-добрият сезон за каране по маршрута е есента, но и през пролетта е добре, стига да не е непосредствено след дни с много дъжд – тогава може да се очаква сериозна кал по пътищата, както между нивите по платото, така и по долината на р. Батова. Заради наличието на доста сянка, карането е възможно дори и в разгара на лятото. От друга страна обаче, има и немалко каране по откритата част на платото, така че е по-добре да избягвате най-горещите дни и часове.

Началото на маршрута е при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте с автомобил, точно там може и да не намерите място за паркиране, но ако продължите напред по бул. „Света Елена“, ще стигнете до участък, в който има културно обозначени паркоместа и там можете да оставите колата си и да се върнете с байковете назад до началото. Ако идвате на самоход с велосипедите, подобна логистика няма да ви е нужна. Крайната точка е различна – в горния край на кв. Владиславово, при обръщалото на автобусите и тролейбусите. Ако трябва да се върнете при началото или близо до него, спуснете се по бул. „Константин и Фружин“ (покрай дясното платно има и велоалея) до кръстовището с бул. „Света Елена“ и после по него наляво. 

Както и при другите варненски маршрути, описанието включва множество разклони и кръстовища, особено в близост до града. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.

Това е един хубав и разнообразен крос-кънтри маршрут на север от Варна, в който има от всичко – по две основни изкачвания и спускания, доста равни участъци между тях, малко дивотия, много сянка и хубаво финално спускане. Макар че в цялост теренът не е труден, веломаршрутът е със средна техническа сложност поради две причини. Първо, защото финалното спускане включва и кратка пътека, която може да затрудни леко по-начинаещите. И второ, защото първото спускане е по един занемарен черен път и поради тази причина може да крие изненади като нападали клони, коловози или обрасли участъци. Освен това по пътя покрай р. Батова през преходните сезони (пролет и есен) може да се натъкнете на малко повече кал и коловози. И все пак, макар формално трудността да е в средата на скалата, на практика в по-голямата си част маршрутът следва черни пътища и е преодолим дори за хора с по-малко увереност и не толкова развити технически умения. Що се отнася до физическото натоварване, то също е средно, като за по-добре подготвените маршрутът би бил полудневен, а по-лежерно настроените могат да уплътнят с него и повече часове от деня.

Най-добрият сезон за каране по маршрута е есента, но и през пролетта е добре, стига да не е непосредствено след дни с много дъжд. Заради наличието на доста сянка, карането е възможно дори и в разгара на лятото. От друга страна обаче, има и немалко каране по откритата част на платото между обработваеми площи, така че може би е по-добре да избягвате най-горещите дни и часове. Както вече споменах, избягвайте и дните след обилни валежи, защото кал може да има както по платото между нивите, така и в долината на р. Батова.

Началото на маршрута е при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте с автомобил, точно там може и да не намерите място за паркиране, но ако продължите напред по бул. „Света Елена“, ще стигнете до участък, в който има културно обозначени паркоместа и там можете да оставите колата си и да се върнете с байковете назад до началото. Ако идвате на самоход с велосипедите, подобна логистика няма да ви е нужна.

Както и при другите варненски маршрути, описанието включва множество разклони и кръстовища, особено в близост до града. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.

Този веломаршрут може да се разглежда като удължен вариант на маршрута „Владиславово 1“ и е един от най-хубавите край Варна, защото е с дължина като за половин ден, включва много пътеки, а също и щипка приключения сред по-дивата природа. В същото време теренът като цяло не е труден, но в никакъв случай не е и скучен. Пътеките са сравнително широки и гладки, което предразполага по-напредналите към високи скорости, но и по-неуверените могат да минат почти навсякъде без сериозен риск. Има отделни по-стръмни и трудни участъци, където начинаещите може да се наложи да бутат, но тези секции са кратки и малобройни. Откъм физическо натоварване карането също е отлично балансирано – в общия случай би отнело половин ден, а теренът предлага няколко по-стръмни изкачвания (може дори да се наложи бутане за кратко на някои места), но като цяло височините се преодоляват плавно и приятно. Първото изкачване към платото над Варна е по пътеки, второто основно изкачване е по стар асфалтов път, превърнал се на места в черен – по него може да има автомобилен  трафик, но пък е най-лесният вариант за връщане от р. Батова към платото.

Макар че на моменти ще имате чувството че сте насред някаква джунгла, цивилизацията през цялото време е съвсем близо. На някои места по платото може да се натъкнете на кал и коловози в по-влажните месеци, но като цяло маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно – от пролетта чк до есента.

Както и при другите варненски маршрути, описанието включва множество разклони и кръстовища. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.

Началото на маршрута е при обръщалото на автобусите в горния край на кв. Владиславово. Около блоковете в съседство има достатъчно места за паркиране, а може да дойдете и на самоход по бул. „Константин и Фружин“ – има и велоалея.

Краят на маршрута е по-надолу, при кръстовището на бул. „Константин и Фружин“ с бул. „Света Елена“. Ако сте дошли на самоход, няма смисъл да се изкачвате обратно до обръщалото на автобусите. Ако пък сте с кола и сте я оставили там, ще добавите още няколкостотин метра баир.

Третият маршрут над кв. Владиславово в западния край на Варна в известен смисъл се явявя огледален на втория, макар че всъщност има и достатъчно много разлики. Той използва като основно спускане комбинацията от пътища и пътеки, по която при другите два маршрута се изкачваме. Това е така, защото теренът там е еднакво добър и в двете посоки. Самите пътеки не са никак трудни, но не са и скучни. Изкачването е предимно по черни пътища и е сравнително плавно, но има и една особеност – височината, преодолявана нагоре, е по-голяма, отколкото тази при спускането, заради различните начална и крайна точки на маршрута. Причината да не го опиша като кръгов маршрут е, че при такъв вариант би трябвало да се премине през един неприятен квартал, където не изглежда съвсем безопасно.

Както и да е, началото на маршрута е при разделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте с автомобил, точно там може и да не намерите място за паркиране, но ако продължите напред по бул. „Света Елена“, ще стигнете до участък, в който има културно обозначени паркоместа и там можете да оставите колата си и да се върнете с байковете назад до началото. Ако идвате на самоход с велосипедите, подобна логистика няма да ви е нужна.

Както и при другите варненски маршрути, описанието включва множество разклони и кръстовища. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.

На някои места по платото може да се натъкнете на кал и коловози в по-влажните месеци, но като цяло маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно.

Ако това, че спускането по пресечен терен е по-малко от изкачването, не ви харесва, тогава можете да съчетаете настоящия маршрут с „Владиславово 1“ – така хем ще удължите карането, хем ще преодолеете надолу почти същата височина, както нагоре.

Вторият маршрут над кв. Владиславово (жк Владислав Варненчик) в западния край на Варна използва същото изкачване по комбинация от пътеки и черни пътищакато първия, но на платото се продължава в източна посока, за да се спуснем обратно по една хубава пътека към града.

В началото изкачването е малко по-стръмно, но  напънът си струва, защото се кара по приятни пътеки и се минава през 1-2 панорамни места с изглед към града и морето. Като цяло маршрутът не е тежък във физическо отношение, а в техническо е със средна трудност, като тя идва най-вече от финалната пътека – останалата част от карането е доста лека като терен.

Както и при другите варненски маршрути, описанието включва множество разклони и кръстовища. Най-лесно е да навигирате с GPS на кормилото, за да не се налага да спирате и да четете упътвания през 100-200 метра.

На някои места по платото може да се натъкнете на кал и коловози в по-влажните месеци, но като цяло маршрутът е подходящ за каране почти целогодишно.

Началото на маршрута е при обръщалото на автобусите в горния край на кв. Владиславово. Около блоковете в съседство има достатъчно места за паркиране, а може да дойдете и на самоход по бул. „Константин и Фружин“ – има и велоалея.

Краят на маршрута е на друго място, при отделянето на бул. „Света Елена“ от бул. „3 март“. Ако сте дошли на самоход, няма смисъл да се изкачвате обратно до обръщалото на автобусите. Ако пък сте с кола и сте я оставили там, ще трябва да се придвижите по бул. „Света Елена“ и след това надясно инагоре по бул. „Константин и Фружин“. По принцип има как още от края на пътеката да излезете към началната точка на маршрута, но това е свързано с преминаване през квартал, който изглежда опасен, затова е по-добре да заобиколите отдолу през булевардите.