„Кривата“ е една от най-популярните пътеки за каране във Витоша. Не съм сигурен откъде ѝ дойде това име – най-логично е то да се дължи на множеството серпентини, с които пътеката слиза по склона, но може да е и заради някои доста технични участъци, които се срещат по нея и правят карането доста трудно на места. Във всички случаи, ако вече имате увереност при каране на по-технични и трудни терени, тази пътека ще ви хареса, и то много!

Намира се над Бояна и Княжево, т.е. и двата квартала са възможни изходни точки за каране по нея. До началото ѝ може да се достигне отдолу както изцяло по асфалтови пътища, така и по различни комбинации от туристически алеи и асфалт. Можете да дойдете и отгоре (откъм Златните мостове и хижа „Момина скала“ по няколко различни пътеки (директно към нея или минавайки през Копитото). Изобщо, това е наистина една от класиките на Витоша и мож да бъде включена във всякакви маршрути – от къси и бързи карания за час-два до дълги, целодневни кръстосвания в най-близката за софиянци планина.

Благодаря на Димитър Колев, който записа и обработи GPS следата при едно съвместно каране по този маршрут!

От Боянското езеро надолу има (поне) две основни пътеки, което в един момент се сливат. По едната има повече пешеходни туристи, защото е по-полегата и лесна. Другата е представена в тази отсечка и я наричам „колоездачен вариант“ (условно казано, разбира се), защото е и част от маркирания МТБ маршрут „Бояна“ в ПП „Витоша“. Пътеката е много разнообразна и любима на много хора. Сравнително трудна е в първата си половина, но не прекалено, и по-лесна във втората половина, където съвпада с „пешеходната“ пътека. Както вече сте разбрали, в този район ходят много туристи, така че карайте с повишено внимание и ги пазете!

Един от вариантите да стигнете до нея е в рамките на цитирания маршрут през Драгалевския манастир. Има обаче и доста варианти да се спуснете откъм Златните мостове – покрай Боянския водопад, през хижа „Камен дел“ или дори откъм заслон „Кикиш“.

За мен лично това е една от най-приятните пътеки във Витоша, макар че в посоката, в която я карам (от Драгалевци към Боянското езеро) наклонът изглежда предимно нагоре. Казвам „изглежда“, защото всъщност изкачването и спускането в тази отсечка са абсолютно еднакви като стойност. Може да се кара и в обратната посока, разбира се – зависи с какво друго ще я комбинирате. Пътеката е сравнително тясна, но ясна и добре утъпкана. На три места пресича каменни реки – две от тях могат да се минат с колелото, една трябва да се пренесе. Има и други технични участъци, но като цяло пътеката не е много трудна, т.е. подходяща е за широк кръг хора. Най-често хората я карат в рамките на маршрута от Бояна през Драгалевци и обратно, но както казах са възможни и други варианти – например да дойдете по пътеки от по-високите части на планината (от заслон „Кикиш“, хижа „Камен дел“ и др.).

По-голямата част от тази отсечка съвпада с маркирания веломаршрут за спускане от хотела при Копитото към Бояна. Тук обаче „влизането“ в пътеката е друго, откъм Златните мостове и хижа „Момина скала“, под която се намира въпросната чешма, която туристите разговорно наричат „плюещата“ заради това, че струята ѝ обикновено е на пресекулки. В началото има един-два доста трудни участъка, после сложнотиите са по-малко, но все пак пътеката не е от най-лесните.